Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гала отново шокира зрителите! Овика астроложката си и се тръшна в ефир
  • Новини

Гала отново шокира зрителите! Овика астроложката си и се тръшна в ефир

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2023
gsddgdfvdfwerew.png

Вечната водеща на Нова телевизия Гала вече е толкова отегчена от работата си и от личния си живот, че ѝ е трудно да го прикрива в ефир. Звездата на дневната телевизия директно си призна, че не иска нищо ново и нищо радикално в живота си.

Гала очевидно мечтае всичко да си върви напълно гладко, без напъване и даже се ядоса, като чу, че звездите не ѝ вещаят нищо подобно.

Водещата особено се накриви от влиянието на Сатурн в хороскопа ѝ, което предрече астроложката Вихра Петрова. То означавало, че ще трябва да прояви дисциплина и трезв разум, които да ѝ донесат успех.

„Не искам да съм дисциплинирана, искам някой да ме разхайти!“, взе да се тръшка като малко дете 56-годишната водеща. Тя продължи с нервния си изблик, като заяви, че съветите да напуснеш „зоната на комфорт“ е най-глупавия съвет, който е чувала.

„Искам си зоната на комфорт!“, заяви звездата на Нова телевизия, която в началото на новата седмица явно беше „яхнала метлата“.

По-рано в предаването си тя показа, че вече е загубило всяка амбиция да се състезава за интереса на зрителите, особено с по-младите си конкурентки. Светската ѝ репортерка Елизабет Методиева например ѝ предложи двете да си направят страница в „младежката“ социална мрежа ТикТок и да пускат клипчета, в които пеят. Гала ѝ отговори с кисела гримаса, особено като разбра, че може да натрупа бързо последователи.

След това водещата демонстративно отказа да опита солената торта с броколи, направена специално за рождения ден на панелисктата ѝ Ромина Тасевска. Гала обаче се развика на екипа зад кадър, че не реагират веднага, когато тя иска да покажат отгоре красивата маса в студиото.

Най-накрая, в опит поне малко да я размекне и успокои, Ромина просто гушна шефката си, която явно вече е уморена да бъда телевизионна легенда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е огромна! Български граждани са строителните работници, загинали в Германия
Next: Извънредно! Газпром си тръгва от България, продава бензиностанциите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.