Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Генерал Василев огласи огромна грешка, която са допуснали в търсенето на Сашко, назова тежките версии
  • Новини

Генерал Василев огласи огромна грешка, която са допуснали в търсенето на Сашко, назова тежките версии

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
gevasviasvlasvlas.jpg

Генерал Васил Василев пита защо е допуснат бащата на Сашко да участва в издирвателната дейност. Той смята, че ако той има нещо, което таи в себе си, че е извършил нещо, той получава постоянна информация и може да отклонява издирването.

Той смята, че с Александър-старши с бащата трябва да работят психолози в изолация, различни оперативни работници и следователи. За да се извлече възможно най-много информация.

По повод данните, че майката на Сашко се е опитвала да го изведе от България с фалшиви документи, той каза, че не е наясно дали е вярно. Обяви и, че наслагването на различни слухове и спекулации може да отклони разследването в грешна посока.

„Аз ако съм ще сложа и майката за издирване, нейни връзки“.

Не изпускай тези оферти:

Той все пак отблеяза, че заради самия факт, че тя е в чужбина, допуска възможността тя да е взела детето при себе си.

Докладва, че в хода на издирвателните дейности не са намерени абсолютно никакви улики, следи и доказателства. Заради това излизат всякакви версии, които объркват разследващите и издирващите.
Василев припомни за случая със сестри Белнейски, когато всеки ден са се получавали различни сигнали, които са обърквали процеса по издирване.

„Имало ли е някой, който да ръководи доброволците? Трябваше да се направи оперативен щаб на място, да се раздели района, да се определи ръководител, задачи, след което да се докладва информацията, която са получили по време на търсенето и тя да се оформя писмено. Защото може да се наложи да се върнем един ден към написаните доклади“, бе категоричен той.

Той е категоричен, че въпреки всичко разследването и издирването на Сашко не трябва да спират.
Коментира и въпроса с тестването на полицаите повсеместо, казвайки, че това не е мярка.

„Държавата липсва. Полицията е в кабинетите си. Съставът е демотивиран. Не се работи. Претупват се някои неща“, това каза по повод бума на престъпността ген. Васил Василев.
Кризата в парламента между политиците се отразява на всичко в обществото

Генерал Василев завършва с това, че има пет фактора, които трябва да се подобрят в системата на МВР – подбор на кадри, обучението, възпитанието им, материалното осигуряване и разбира се контролът върху тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброволци тръгнаха след нова следа за Сашко
Next: Бащата на Сашко: Давам 100 хиляди лева награда за намирането му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.