Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гениален български инженер направи страхотна игра в Стани богат
  • Новини

Гениален български инженер направи страхотна игра в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 21, 2023
inenerjasnrasidasodsak.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ

По интересен начин протече играта на инженер по електроника в „Стани богат“. Той има интересна житейска история, като е живял в Алжир и Тунис. Водещият Михаил Билалов разкри, че Панайот Кондов е отсъствал от работа само три дни за 41-години стаж.

 

„Доста неща съм създал. Едно от тях е цифров плотер за персонален компютър – това е една система за чертане. Устройство, което става, взима си химикалката и започва да чертае по зададената схема“, разкри той. „В края на 1963 г. в Алжир се бяха освободили точно от френската зависимост. Баща ми отиде и ние с майка ми също тръгнахме с него за там, бях първи клас.

 

Той работеше като архитект, има негови сгради там от всякакъв вид. В Алжир не съм ходил от може би 30-40 години. Сестра ми за последно беше там, тя е инженер. На втората година й казаха, че й благодарят, но не могат да осигурят сигурността й“, разказа още Кондов.

 

Той мина с лекота през стартовите пет въпроса за първа сигурна сума, но след това много бързо изразходи всичките си жокери. Въпрос №6 бе: „При кой пролив се провежда Галиполската операция?“ – Босфор, Дарданели, Суец или Коринт. Участникът се ориентира, че става дума за Турция, но реши да ползва жокер „50:50“. Останаха Дарданелите и Суец, той избра първия вариант и това се оказа вярно.

 

Кондов реши да заключи 1500 лева като втора сигурна сума. Питането тук бе „Под какво име е известен още Антоновден?“ – Бабинден, Поклади, Благовец или Лелинден. „Мисля, че беше Бабинден, но въпреки това ще се подсигуря и ще се обадим на приятел“, каза той, след което избра да звъннат на жена му Бойка Кондова.

 

Инженерът прочете въпроса и отговорите, но съпругата му отново помоли да чуе отговорите и времето изтече без тя да го насочи наникъде. Участникът прецени, че няма как сам да даде отговор и „изгърмя“ и последния си жокер на този въпрос – „Помощ от публиката“. Тя даде 70 процента на Лелинден и това се оказа вярно.

 

Останал без жокери, но с втора сигурна сума в джоба, Панайот продължи към осми въпрос за 2000 лева. „Кой голям европейски музей е пресечен от пешеходна и велоалея?“, попита го Билалов, а четирите варианта бяха „Райксмузеум, Амстердам“, „Лувър, Париж“, „Ермитаж, Санкт Петербург“ и „Британски музей, Лондон“. „Имал съм късмета да съм бил и в четирите музея. Връщахме се винаги с колата от Алжир, като минавахме през Мароко, Испания, Франция и т.н. Залагам на Райксмузеум“, каза Кондов и това се оказа верният отговор.

 

„Кой мафиотски бос носи псевдонима „Лъки“, означаващ „късметлията“ на английски език?“, бе следващият въпрос, а опциите бяха „Салваторе Риина“, „Матео Месина Денаро“, „Джон Готи“ и „Чарлз Лучано“. Инженерът посочи последния вариант и така стигна до въпрос за 5000 лева.

„Между кои две държави се води т.нар. Война на уискито, която приключва през 2022 г. с разделянето на остров Ханс?“, бе питането, а възможните отговори бяха „Япония и Южна Корея“, „Швеция и Франция“, „Канада и Дания“ и „Ирландия и Шотландия“. Участникът реши да се откаже и да си тръгне с 3000 лева. Извън играта той посочи отговор D, но в крайна сметка се оказа, че верният е „Канада и Дания“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гала остана бездомна, приюти я Цецо от Семейни войни
Next: Разбра се причината защо Сашо Кадиев си тръгва от bTV

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.