Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА
  • Новини

Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
vsahdfhfhgfj.jpg

След продължително боледуване в събота е починал о.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. – дългогодишен ръководител на Клиниката по хематология на ВМА. Тъжната новина съобщиха колегите му във Фейсбук. 

„Скъпи колеги,

С прискърбие Ви съобщаваме, че след продължително боледуване снощи ни напусна о.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. – дългогодишен ръководител на Клиниката по хематология на ВМА.

Проф. Райнов бе изключителен човек, преподавател и лекар, отдаден на пациентите, медицината и науката. Целият си професионален път той посвети на Военномедицинската служба на Република България. За нас той ще остане ярък пример за отдаденост и за последователно следван път.

Ръководството и личният състав на ВМА изказваме своите най-искрени и дълбоки съболезнования към семейството и близките на проф. Райнов.

Светла му памет!“

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS
Началник на ВМА

О.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. е роден в гр. Шумен, където работи като войскови лекар във Висшето военно-артилерийско училище.

В продължение на над 50 години изминава пътя от ординатор, асистент, старши асистент, главен асистент в Клиниката по гастроентерология и хематология. По-късно е заместник-началник, началник на Клиниката по хематология на ВМА-София.

Има 4 клинични специалности: вътрешни болести, военно-полева терапия, клинична хематология и онкология, с множество специализации у нас и в чужбина.

Защитава дисертация и придобива образователната и научна степен „доктор”, от 2002 г. е избран на академичната длъжност „доцент”, а от 2016 г. – за „професор”.

Научен ръководител и научен консултант на много специализанти, докторанти, участник в изпитни комисии по вътрешни болести и председател на държавната изпитна комисия за специалността „Клинична хематология”.

Дългогодишен преподавател в МУ-София и СУ „Климент Охридски”, където чете лекции на студенти от 3-ти и 5-ти курс на български и английски език. Участва в изпитните сесии.

Има над 410 научни труда, публикации у нас и в чужбина, цитирания в чужди и наши научни списания, висок импакт фактор.

Дългогодишен председател на Българското медицинско сдружение по хематология, понастоящем зам. председател и член на Управителния съвет. Дългогодишен консултант и експерт в МЗ, БЛС и НЗОК.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вежди Рашидов: Не вярвам, че днес Бойко Борисов ми е приятел. Вече няма нужда да ми се обажда
Next: Гръм в рая: Борисов скочи на министър от кабинета Денков, смрази журналистка

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.