Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Рачев: Температурите падат с 10-12 градуса за една нощ
  • Новини

Георги Рачев: Температурите падат с 10-12 градуса за една нощ

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
gewtewhhfhfhf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През нощта в сряда срещу четвъртък температурите падат с 10-12 градуса. Това прогнозира в ефира на бТВ проф. Георги Рачев. Но после пак следвало затопляне.

„Има много обяснение за горещото овреме в Северозападната част на Китай и затова, че това ще е най-топлото лято. Една от големите причини е ,че мусона се забави. Ел Ниньо също оказва влияне, но не се е развихрил. Той ще се развихри и догодина и може би ще задмине 2016 година, която беше най-топлата година на Земята“, заяви той .

Той подчерта, че температурата на замяната не се мери, а се изчислява.

„Абсолютен факт е, че градусите на въздуха са се повишили, както и тези на океана. Оттам идва и глобалното затопляне“, подчерта Рачев.

„Ние искаме нов Закон за туризма, но него го няма“, подчерта Рачев. По думите му нямаме гаранционен фонд, който да гарантира пътуването на българите в чужбина.

Проф. Рачев посочи, че не е изненадващо, че няма персонал у нас. По думите му това са проблеми от години. „За първото полугодие България има толкова туристи, колкото в Албания. Пореден сезон Гърция и Турция правят фантастични сезони.

„Световният съвет по туризъм оценява, че тази година приходите приходите от чужденци у нас е са с 5 млрд. по-малко спрямо 2019 година. Тогава са били 15 млрд., сега се очаква да бъдат 10 млрд.“, подчерта проф. Рачев.

По думите му зимният туризъм не изпитва толкова сериозни трудности, колкото Черноморието.

„Природата ме научи, че не искам да съм родител номер едно или две. Всяка едно дете се ражда със своя пол. Когато започне да избира парламент и президент, тогава да да може да се самоопредели. Не сме равни от момента, в който яйцеклетката се радели на четири. Любимата ми българска дума е „можем“, посочи проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Току-що се разведе, а вече стяга нова сватба! Джизъса се сдуши с кандидат-тъста си, получи благословията
Next: Мъж доставя пица на уплашена дама, намира бележка Помогнете ми! в банкнотите, които тя му дава

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.