Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги с нечувани оправдания в съда, но ето какво го сполетя
  • Новини

Георги с нечувани оправдания в съда, но ето какво го сполетя

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
tdjgjghjghjytyt.png

Окръжният съд в Стара Загора остави за постоянно в ареста Георги Георгиев, обвинен за нападението на 18-годишното момиче от Стара Загора и отправени заплахи за убийство срещу нея. Решението е окончателно. С определението на съда се потвърждава решенеито на долната инстанция.

Според защитата, че „има предубеденост на съдебния състав от първа инстанция и че липсват данни Георги да е извършител на деянието. От прокуратурата казаха, че от заключението от събраните доказателства става ясно, че обвиняемият е извършител и че е отправил заканите за убийство към 18-годишното момиче.

На влизане в съда Георги Георгиев обвиняемият подмина журналистите и не отговори на въпросите.

Точно в 10 часа 26-годишният Георги Николаев Георгиев, обвинен за нанасяне на средна телесна повреда се изправи пред съда. Допълнително му беше повдигнато обвинение, че шест пъти в рамките на 3 месеца е отправял закани с убийство към обезобразената Дебора Михайлова.

Пред съдиите той заяви: “Не съм запознат с делото, не ми е предоставено нищо, искам да кажа, че аз такива работи (б.р. заплахи) не съм писал. Моля да измените мярката с по-лека, имам малко дете, което ме чака, никога не съм се крил, няма да се крия, ще се явявам на всички призовки”

Мъжът обжалва оставането му в ареста, а според защитата му има “безпрецедентен обществен и медиен натиск”.

По време на заседанието Петко Кънев, адвокат на обвиняемия, заяви, че “липсват данни за извършено престъпление”. Той допълни, че се упражнява безпрецедентен обществен и медиен натиск за задържане на клиента му. Според защитника на Георгиев има недопустимо смесване на доказателства по водените едновременно две досъдебни производства.

Прокурорът по делото поиска от съда да потвърди постоянната мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо обвиняемия. Според него може да се направи повече от обосновано предположение, че обвиняемият е отправил заплахите, предаде БТА.

Сигнал за нападението е бил получен около 23:30 часа на 26 юни. В края на юли срещу Георгиев бяха повдигнати обвинения и за закана за убийство. На 4 август районният прокурор на Стара Загора Таня Димитрова заяви пред медиите, че след активните разследвания по двете досъдебни производства, има категорични доказателства, че обвиняемият е извършител на престъпленията, за които са му предявени двете обвинения.

Районният прокурор обясни, че на пострадалата е направен допълнителен разпит и той е послужил като едно от основанията за допълване на обвинението с разширяване на времевия му период и с отправените заплахи. Разпитът е направен при формата на щадящо изслушване на лицето, в кризисен център в Стара Загора, с участието на психолог.

От април до 25 юни шест пъти е имало „заканителни думи със заплашително, агресивно съдържание за саморазправа“ от страна на обвиняемия към пострадалото лице. Районният прокурор каза, че се изследват всички версии и се събират доказателства по всички въпроси, но на този етап “няма събрани доказателства, които да сочат, че е налице втори извършител”.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон: 26-годишна родилка почина в АГ-то, но даде нов живот
Next: Мъж удари девойка във Варна, часове по-късно момче го намери и го ликвидира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.