Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЕРБ и ПП в преговори за експертен кабинет?
  • Новини

ГЕРБ и ПП в преговори за експертен кабинет?

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
bgpepbeprr.png

Депутатът от ГЕРБ-СДС и лидер на движение „Гергьовден“ Любен Дилов-син преди малко заяви пред ПИК: „Разговарял съм с депутати от почти всички парламентарни сили, включително и от „Продължаваме промяната“, за създаването на експертен кабинет в този парламент. (…) Това е единственият вариант за стабилно управление“.

И поясни, че разговорите са само на личностно ниво, все още няма нищо официално, но скоро и това можело да се случи: „Не мога да накарам Десислава Атанасова да излезе и да тръгне да се помирява с „Продължаваме промяната“, при положение че арестуваха лидера й за смайване на цяла Европа. Не мога да кажа на ГЕРБ това, те ми казват, че най-малкото очакват елементарно извинение.“

Сериозно ли едно извинение би било достатъчно, за да се започнат преговори между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ за съставяне на експертен кабинет? Ако това искаше да ни каже Любен Дилов-син, значи има нещо скрито, което българите не знаят. Дали някаква уйдурма за Северна Македония и за Украйна, дали нареждане от Американското посолство, дали страх от провал и нежелание да се носи отговорност в тази тежка за България ситуация.

Или пък е просто поредна глупост, която се коментира в стаичката на ГЕРБ. Защото подкрепа за експертен кабинет срещу елементарно извинение, както се изрази Дилов-син, звучи абсурдно. Абсурдно звучи на фона на бруталните репресии срещу членове на ГЕРБ, на фона на арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова и тормоза срещу кметове на партията.

Абсурдно звучи и защото не е ясно какво експертно можеш да търсиш в тази сбирщина, наречена „Продължаваме промяната“. Семейни приятели, бизнес партньори, кумове, съпруги и любовници. Или както Радев обобщи – „шарлатани“.

Абсурдно звучи и на фона на възможността при предсрочни избори ГЕРБ да спечели убедително, а П-тата да се борят с ДБ за влизане в парламента.

Абсурдно е и още защото тези, с които тръгваш да правиш експертен кабинет, доведоха държавата до невиждани кризи, чутовна инфлация, рязко обедняване и глад за българина.

Съвсем не толкова абсурдно обаче звучи тази идея, ако погледнем поведението на ГЕРБ през последните няколко месеци. Депутатите на Борисов са го ударили на празни приказки и се ослушват за вот на недоверие, въпреки че поводи имат безброй. За промяна на Изборния кодекс пък въобще вече не се говори.

Пак ли ще ходим на избори с машини, при положение че има мнозинство в този парламент за връщане и на хартиените бюлетини? Защо ГЕРБ на няколко пъти спаси коалицията с гласувания в парламента? Защо не се внася вот на недоверие?

Все въпроси, които намират логичен отговор в изказването на Любен Дилов-син.

Дано обаче депутатите на Борисов си дават сметка, че участието на ГЕРБ в експертен кабинет с „Продължаваме промяната“, с ДБ или с ИТН би имало пагубен ефект не само за тях, но и за България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия сполетяла Иво Аръков. Починала е жената до младия актьор
Next: Ани Салич призна: Да, живея със Сотир Цацаров

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.