Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гери Гунчева изненада зрителите на БТВ във Фермата, Иван не издържа
  • Новини

Гери Гунчева изненада зрителите на БТВ във Фермата, Иван не издържа

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
vwqgasigaskgs.png

 

Феновете на „Фермата“ дочакаха нейния старт с огромно нетърпение.

Първите впечатления на зрителите са на двата полюса.

Докато едни одобриха това, което видяха като така афишираните от продукцията промени.

Други отбелязаха, че този път са избягали от същността на предаването, дори на някои началото напомни едно друго конкурентно шоу.

 

Включването на Гери Гунчева също не допадна на мнозина.

Монотонният й и тих глас не се вписваше с крясъците и и говоренето един през друг на познатите вече Иван и Андрей.

Може би е все още притеснена от новата си задача и по-нататък може би ще й оставят малко време между тяхното бърборене и тя да се включи.

Мнозина обаче обърнаха внимание на облеклото й, което бе доста откровено.

Някак в контраст с народната носия, тя остана доста разсъблечена пред камерите.

Със сигурност мъжката аудитория е оценила това, но все пак това е народно аграрно предаване и някак не върви.

 

Поведението на Иван и Андрей също бе доста типично и не изненада никого.

Иван почна да се лигави и в един момент мина в подигравка с песента на Слави Трифонов „Аз съм и Ад и Рай“.

„Взели сме го на специална програма. Плащат ни субсидии, за да е в екипа“, каза Андрей за колегата си.

„Ако махнем Андрей, знаеш ли колко проблеми ще си спестим“, пък заяви Иван към Гери.

Ето част от коментарите:

Сезона в който строяха от нулата всичко е по-добре. Това ми прилича на биг брадър с тези удобства

Сезонът започна слабо. Нямам нищо против водещата, но е излишна.

Иван и Андрей са цветни образи и са напълно достатъчни като водещи.

Заформянето на интригата още в първия епизод покрай прехвърлянето на единия участник можеше да се избегне.

Да видим нататък дали ще си струва отделеното време… ????‍♀️

 

Осми сезон беше потресаващ! Девети е нелеп! Аз лично спирам да давам шанс на предаването и няма да го гледам.

Продуцентите винаги са представяли формата като връщане към корените.

 

Да изградиш нещо, и да живееш в хармония  с природата.

Абе много яко е било едно време….. Хотели, басейни, шезлонги, перални.

Иначе резонно. Като ги гледам, ако им дадат чук и пирони, може да има и нещастия.

 

Иван и Андрей дерат гърла по време на битката и тази шепне като в библиотека нещо тотално несвързано, тотално прецаквайки всякаква инерция.

Говорите за български ценности и тя седнала максимално разголена с носия. Хванахте правилния път за биене на лошия рекорд от предния сезон.

 

За разлика от предишни сезони, когато фермерите бяха натоварени още с влизането си със задачата да си изградят условия за живеене и да си отгледат храна, сега всичко им е поднесено на тепсия.

Условията като в петзвезден курорт не очакваха дори самите участници. Зрителите се питат къде е уловката и дали няма да гледаме красиви дами как три месеца се излежават на шезлонги около басейна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Установиха първата жертва на стихията в Царево, а известната майка и дъщеря й
Next: Почина Сандра Алексиева – водеща на различни кулинарни предавания

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.