Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа
  • Новини

Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
geqrfsdgdgfdgdf.jpg

Ралф Шван е обиколил най-забележителните планински масиви по света – от Камчатка до Андите. Преди две години открива „невероятните пейзажи“ на България. Нарича страната „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

Ралф Шван от Тюрингия е запален планинар и от години обикаля най-забележителните масиви по света – от Камчатка до Андите. Търсейки нови маршрути, стига до България. Според него страната предлага невероятни планински пейзажи, тя е „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

„Наричам България така, защото за много хора в Европа и специално в Германия страната не представлява интересна цел за пътуване и на тях не би им хрумнало да тръгнат точно натам. Наричам България така и защото Европа се отнася към нея донякъде като мащеха“, казва Ралф Шван, който по време на двата си триседмични престоя в България е успял да достигне до места, които и много българи не познават.

Подчертава, че предпочита „нетипичните маршрути“. А вероятно и страните, които не са типични туристически дестинации. Дали така е стигнал до българските планини?

„Открих България по време на пандемията“

„Първият път отидохме, защото времената бяха такива: през 2021 година още живеехме в пандемия и много държави бяха въвели големи ограничения, докато в България беше по-лесно да се пътува – беше възможно. Пък и ми се искаше да открия нови планини, а България има много какво да предложи в това отношение: Рила, Пирин, Стара планина или пък Странджа.

Отидох и втори път, вече през 2022, защото спектърът е много по-широк от това, което видяхме при първото ни пътуване. Този път бяхме предимно в Родопите и в Странджа. Стигнахме и до Черно море, но отминахме типичните курорти, повече обикаляхме из югоизточната част на черноморското крайбрежие. И се впечатлихме особено много от нестинарите – от техния фолклорен спектакъл.“

Ралф Шван и партньорката му, с която пътуват заедно, проявяват интерес и към културата на държавите, които посещават, но планините определено са номер едно, предава dnes.bg.

„С най-голямо удоволствие обикаляхме из Стара планина, където всичко е все още до голяма степен девствено. И – разбира се – Родопите, които бих препоръчал лично. Във времената на ГДР те са били недостъпни, тъй като са граничен регион, и естествено не е имало много туристи.

Това са планини, които крият още много тайни. Там могат да се направят много открития, за които не пише в туристическите справочници“, казва за ДВ Ралф Шван, който дълги години е бил строителен предприемач, а напоследък се е отдал на пътувания, за които след това разказва на публиката в Германия със снимки и видеоматериали.

Научил е междувременно толкова много за България, включително перфектното произношение на топонимите. А дали смята, че България прави достатъчно, за да привлече туристи?

„Според мен това е проблем. Не знам дали имам правото да се произнасям, но мисля, че не се прави достатъчно. България акцентира върху курортите на Черно море, но вътрешността на страната – планините – някак се пренебрегва. А това е резерв, с който българите разполагат и могат повече да го популяризират.“

Ралф Шван е впечатлен от страната: най-вече от нейното многообразие. „Няма нужда непременно да се ходи надалеч, за да се види нещо интересно – България е много по-наблизо. Друга култура, смесицата на православие и ислям в Родопите, джамиите или пък историите, които разказва Централна Стара планина. Паралелно – старите културни паметници: останките от римско време, тракийското наследство, гробниците.

Мнозина не знаят какво могат да открият в България и затова не я включват в плановете си за ваканциите“, разказва германецът.

А дали все пак не е бил подразнен или разочаровен от нещо в България? Например това, че в Родопите пътищата не са на най-високото ниво?

„Искам да видя и кукерите“

„Ландшафтът е страхотен и само може да бъде препоръчан. Пък какво не ми е харесало? Всъщност няма такова нещо. Качеството на пътищата не е толкова решаващо за мен – аз обикалям пеша, а из Родопите например много удобно може да се пътува с влак.“

А дали ще има и трети път България? „Ще летя най-вероятно по Нова година – искам да видя кукерите, да направя снимки и видео, с които да допълня представянето на страната ви, което правя за германците.

Бих искал да посетя и Витоша – да видя български планини и през зимата, за да ги включа в програмата си. Това, което показвам, е пъстро и разнообразно – не само планините или морето, понякога акцентът е върху културата. Например танците на нестинарите или празникът на розите в Казанлък. Показвам широк спектър, който може да събуди интереса към България.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борят се за живота на наш шампион след тежка катастрофа
Next: Жестока челна катастрофа в Бургас. Двама убити

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.