Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германски гигант ще позлати наш голям град с тази инвестиция, строи голяма фабрика
  • Новини

Германски гигант ще позлати наш голям град с тази инвестиция, строи голяма фабрика

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
susuusduasdkasodasid.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дългосрочно към предприятието ще бъдат разкрити над 500 нови работни места

Ръководството на германската компания за нагреватели Eberspaecher стартира първата копка на нова фабрика, която ще строи в Русе. Заводът ще произвежда електрически нагреватели, за да задоволи силното търсене на европейския пазар на леки коли, съобщават от компанията. Производството ще започне в началото на 2024 година.

Дългосрочно към фабриката ще бъдат разкрити и над 500 нови работни места. „Ние растем с електронната мобилност“, заяви пред местните медии Руслан Папазян – генерален мениджър на Eberspaecher България.

По думите му „с новия обект Eberspaecher целенасочено разширява производствената си дейност на фона на растящия пазар на електрически нагреватели през следващите години. Имаме удоволствието да реализираме това в Русе“, подчертава мениджърът.

„Това е бъдещето на автомобилната индустрия. Радваме се, че Русе и неговите граждани ще имат шанса да допринесат за неговото развитие“, коментира кметът на Русе Пенчо Милков.

През следващите месеци ще бъде построена сграда от 17 000 кв. м в Русенската промишлена зона Слатина, която се намира в източната част на града. Фабриката включва както производствени, така и логистични площи, както и комплекс от офис и столова върху парцел с размери около 53 000 кв. м с възможност за бъдещо разширение.

Сградата се фокусира върху устойчивото енергоснабдяване с фотоволтаична система на покрива и ефективна модерна система за климатизация и отопление на производствените и офис площи.

В бъдеще новият обект ще снабдява заводите на международни автомобилни производители с електрически нагреватели. Продуктите на компанията ще се използват както в еелектромобили, така и в и plug-in хибридни модели за европейския пазар. До края на есента се планира сградата да бъде завършена, като се очаква производството да започне в началото на 2024 година.

Германският автомобилен доставчик ще създаде около 180 работни места тази година, разширяване до 500 сътрудници и годишен производствен капацитет от около 2,4 милиона отоплителни уреди, които са планирани след 2025 година.

За да се отговори на високите изисквания на пазарите, още през януари 2023 година в Русе стартира временно производствено съоръжение, докато новата сграда бъде налична.

С приблизително 10 600 служители в 80 локации по света, Eberspaecher Group е един от водещите разработчици и доставчици на системи в автомобилната индустрия.

Семейният бизнес е символ на иновативни решения в автомобилната електроника за широка гама от превозни средства. При двигатели с вътрешно горене, при хибридни двигатели и при електромобилите – компонентите и системите от Eberspaecher се използват масово. През 2021 година компанията генерира приходи от около €6 милиарда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 91-годишен доктор от Свищов сваля кръвното бързо само с една съставка
Next: Баба спасила малко вълче, а след 2 години то й се отплатило подобаващо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.