Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германски компании инвестират 100 млн. евро в България, отварят 3500 работни места
  • Новини

Германски компании инвестират 100 млн. евро в България, отварят 3500 работни места

Иван Димитров Пешев септември 30, 2022
germarnasnrkas.jpg

Германски компании стартират инвестиционни проекти на за близо 100 млн. евро у нас. Това съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов в сутрешния блок на БНТ. Той се върна от Германия, където са проведени редица разговори с компании, търсещи нови локации или разширение на своя бизнес.

Стоянов поясни, че става дума за компании в областта на производството на автомобилни компоненти и в информационните и комуникационните технологии. „Говорим за проекти, които ще стартират до няколко месеца и които ще разкрият 3500 работни места“, обясни икономическият министър.

Според него страната ни е много близо до привличането на един от най-големите спортни брандове в света – Adidas, който разглежда възможността да разкрие технологичен център у нас.

„Разказах им много за София Тех Парк и те проявиха сериозен интерес към него, очаквам ги следващия месец в България. България е интересна за германския и европейския бизнес в ИКТ сектора най-вече заради подготвените кадри, които имаме“, каза още Никола Стоянов и поздрави бизнеса и университетите за последователната им работа.

Не изпускай тези оферти:

„Моментът е исторически и правителството ни прави всичко по силите си, за да се възползваме от очакваната вълна от европейски инвестиции към региона“, подчерта той.

Износът на български стоки за германската провинция Бавария през 2021 г. надхвърля 1 млрд. евро, което е рекорд в двустранния стокообмен, стана ясно по време на посещението на Никола Стоянов.

Бавария е водещ инвестиционен партньор на страната ни с редица успешни примери в областта на машиностроенето, производството на компоненти за автомобилната индустрия, информационните и комуникационните технологии и др.

Министърът на икономиката и индустрията на Република България Никола Стоянов бе официален гост в централата на германската компания „Адидас“. Той разговаря с изпълнителния директор Каспър Рорщед и представи възможностите за инвестиции в страната ни.

Adidas имат интерес към локации, които могат да дадат добавена стойност в развитието им на дигитални продукти и технологии. Министър Никола Стоянов акцентира върху постиженията на България в сектора и представи част от чуждите компании, които вече оперират у нас.

По думите му България е трета в света по ИТ специалисти на глава от населението и в топ 10 на страните с високообразовани софтуерни инженери в Европа, чийто брой е достигнал над 50 хил. души през 2021 г., а общият брой на заетите в ИКТ сектора надхвърля 200 хил. души.

Adidas със сериозен интерес за инвестиции у нас – 2

„България има интерес от привличането на инвеститори, които ще дадат добавена стойност на българската икономика. „Адидас“ е бранд, който говори сам за себе си и аз съм сигурен, че страната ни може да предложи много възможности, ако се доверите и инвестирате в България“, подчерта министър Стоянов. Той представи и възможностите на първия технологичен парк в България – София Тех Парк като подходящо място за локация на нов проект на Adidas.

Двете страни се договориха разговорите да продължат в България, като още следващия месец делегация на спортния производител ще бъде на посещение в страната ни.

Ръководството на компанията сподели отличните си впечатления от България като извор на таланти в сферата на ИКТ, дигитализацията и иновациите и не скри сериозния си интерес към възможностите за инвестиции у нас.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията е голяма! Почернен баща: Преди 2 дни аз прегръщах дъщеря си, сега некролог
Next: Преизчисляването на пенсиите се отлага за след изборите, очаква се ръст от 8,5%

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.