Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО: Кръв оплиска центъра на София, вече става страшно!
  • Новини

ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО: Кръв оплиска центъра на София, вече става страшно!

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
njaivaovoa.jpg

Пред сградата на Народното събрание се проведе протест под мотото „Да защитим мира и неутралитета на България“. От другата страна на парламента пък се бяха събрали протестиращи, които са „за“ изпращането на оръжия на Украйна.

Демонстрантите от първия протест са против изпращането на оръжие в Украйна, защото според тях това би означавало въвличане на държавата във войната.

Организатор на протеста е партия „Мир“, от която заявиха, че няма нито един убедителен аргумент, че ще се постигне мир с доставяне на оръжие.

Движението пред парламента беше блокирано, а полицейското присъствие – засилено. Хората скандираха „оставка“.

От партията настояват още за референдум, според който да се реши дали България ще изпраща военна помощ.

Другият протест – на желаещите да се прати военна помощ за Украйна, започна малко преди депутатите да гласуват дали ще се предоставят оръжия на Киев.

Той се проведе на метри от другия – на служебния вход на НС.

Протестиращите скандираха „тук не е Москва“.

Към 18:00 ч. протестиращите „за“ и „против“ военна помощ за Украйна се преместиха от парламента към паметника на Съветската армия. Двете групи са разделени от полицейски кордон, но успяха да стигнат до сблъсък в подлеза на Софийския университет. От видео във фейсбук се вижда мъж с окървавена глава, който явно е отнел от другата агитка украинско знаме. След сблъсък мъж с жълто-синя лента на ръкава го отнема от ръцете му. Чуват се и псувни.

Стопкадър: Фейсбук

„Не сме доволни от решението на Народното събрание, защото в крайна сметка решение за военна помощ не беше гласувано. В крайна сметка се гласува едно орязано решение, в което тези думи, този термин изобщо не съществува и това връзва ръцете на правителството оттук нататък да помага само с няколко конкретни неща, които са необходими в момента, но ние не знаем как ще ескалира войната“, каза пред журналисти Цецка Бачкова, която е част от организаторите на протеста с искане за военна помощ.

Събралите се скандират „Тук не е Москва“. Развяват български и украински знамена. Издигнали са плакати с надписи: „Ако сме за мир в Украйна – да я въоръжим. Украинците не могат да защитават живота си с маслинови клонки“, „Руски агенти вън от парламента“. Групата с искане за неутралитет развява български и руски знамена. Скандират „Оставка“, „Неутралитет“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестуваха Борисов, но в случая настъпиха котето по опашката! Лоши новини за Кирил Петков и другите в кюпа
Next: Положението е драматично! Подпукаха отново Бойко Борисов. Всичко изтръпна

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.