Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледачката на Берлускони каза съдбата на Кирил и Асен. Всички с власт
  • Новини

Гледачката на Берлускони каза съдбата на Кирил и Асен. Всички с власт

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
avlaslltast.jpg

Пълен обрат в политиката в България предсказа гледачката на Силвио Берлускони Теодора Стефанова. Тя даде сензационно интервю за Нова тв.

През 2025 ще България ще има нови лидери. Много българи ще се върнат от чужбина заради най-различни кризи в Европа. Хората със смесени бракове и отишлите да учат в университети ще се приберат. България ще намери своите лидери, каза Теодора.

Тя коментира и актуалната политическа и икономическа обстановка у нас, включително и предстоящите на 2 октомври предсрочни парламентарни избори.

„“Продължаваме промяната“ трябва да се разграничат от политиката, които са водили до момента. Това е кармата , съдба на България. Както се случи и в Италия с 5 звезди. Този проект се появи от нищото и доста години ръководиха Италия“, каза тя.

Не изпускай тези оферти:

Що се отнася до ПП и изборите на 2 октомври Стефанова предсказа: „На 2 октомври ще се види до колко моите прогнози са дали някакъв резултат. Мога да кажа, че първа политическа сила ще бъде ГЕРБ.

Много малка ще е разликата, много не растат, нито се повишават, но като се върнем назад няма да има много промени в подреждането.

ПП ще са втори, ДПС ще са трети, БСП се гонят с много малко, може би един процент, ще варира до последно. Това е моята прогноза.

След това ще са „Да, България”. Шест партии ще влязат. И една под въпрос, като важен факто ще бъде тази на Стефан Янев“.

„Може да ви е странно, може да кажете, че няма как да се случи, но аз ще си позволя да кажа това, което виждам.

Всички заедно ще седнат на масата, този път ще има смирен тон, ще са по диалогични. Това ще го видим всички, защото когато дават пресконференции, всички ще са победители и никой няма да каже, че е победен.

Всеки ще анализира изборите, но в крайна сметка, това което виждам, никой от тези няма да може да състави правителство. Затова си позволявам да кажа, че всички ще седнат на масата за разговори за програми и компромиси по важни решения, които не подлежат на отлагане.

По важните теми, по важните проекти. Най-вече, като за спасението на България ще има една голяма широка коалиция“, предсказа още тя.

По думите ѝ българите може да очакват широка коалиция след вота.

„ПП ще седне на масата с ГЕРБ на масата, но няма да посочвам имена, защото няма нужда да се ангажирам. Това, което се върти в една партия за едно име, един лидер, Бойко Борисов. Той много добре си върши мисията, той ще бъде в качеството на Берлускони. Той няма амбиции да се върне като премиер, да изпълнява такива постове.

Виждам нови хора, нови лица, една голяма обединителна фигура. Нова лице ще има мъж и жена кандидат за премиер. Няма да са тези, които бяха досега. Не е задължително обаче да са от ГЕРБ или някоя друга партия. За първи път в България ще се случи това“, предсказа още Теодора.

По думите ѝ от служебното правителство, което ще успее да организира едни честни и прозрачни избори, много добре ще си свърши работата вътрешния министър. В служебното правителство ще има имена, които ще продължат напред. Но пак отказа да се ангажира с имена.

„ИТН ще претърпят трансформации. Три партии стоят много здрави и за тях няма да има трансформации – ГЕРБ, ДПС и третата, за мен, е Възраждане“. На ръба да влязат са ИТН, там нещата ще се случват в последния момент и Стефан Янев, но тя ще е фактор.

Още нещо, което виждам, двамата лидери на ПП ще им се разделят пътищата по някакъв начин. Не казвам, че няма да са приятели, но ще се разделят, не ги виждам да продължат пътя си заедно, може да ги разделят техните виждани в политика, проекти, икономика“, смята още Стефанова.

До последно ще изглежда, че в България няма да има правителство, но важна роля ще изиграе президентът и Илияна Йотова. Те ще са хората, които ще успеят да балансират и да започне диалогичният разговор. Колко ще издържи, няма да е дълго. Още на пролет може да се поиска вот на недоверие.

Според предсказанията на врачката скоро ще дойде времето за жените лидери, както в света, така и в България. Може да видим жена премиер на България, както и президент на България.

До месеци Путин и Зеленски ще седнат на масата за преговори. За първи път ще се заговори за мир и Ердоган ще си изиграе важната роля. Ще видим и раздвижване при САЩ и Китай. Лидерите на двете страни ще седнат да преговарят.

Българите няма да останат на студено, но цените ще са доста високи. Зимата ще е тежка, но няма да е непреодолима. За пръв път на другите избори ще видим нова центристка партия, оглавена от мъж и жена, видя в бъдещето на България врачката на Берлускони.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край с жегите! Жълт код за лошо време, бури и градушки ни връхлитат
Next: Само преди минути: Касапница с претъпкан бус край Годеч! Първа информация за жертви

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.