Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Глоба грози тези хора, които не ходят редовно на лекар
  • Новини

Глоба грози тези хора, които не ходят редовно на лекар

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
Screenshot_3-11.png

Личните лекари са против да се въвеждат санкции спрямо пациенти за непровеждане на профилактични прегледи.

Тази идея дойде от зам.-министъра на здравеопазването Михаил Околийски. Според него към момента личните лекари не са особено мотивирани да са проактивни и да търсят пациентите си за профилактичните им прегледи. „Това трябва да се промени.

Комуникацията трябва да е двустранна – хората да разберат, че тези прегледи не са само проформа, за да се отбие номерът“, каза Околийски преди дни пред БНР.

Общопрактикуващите лекари обаче са на мнение, че това ще натовари системата. “Не мога да си обясня докога държавата ще вменява всякакви отговорности на общо практикуващия лекар.

Ако се приеме, че ние сме тези, които ще изчистят авгиевите обори на здравната система, да кажем, че да, ние сме като един Херкулес, който може да свърши всичко. Но има си законодател, който е създал Закона за здравето. В него са предвидени санкции при неспазването му.

Моята работа е, когато пациентът дойде в кабинета, да го прегледам, да извърша необходимите изследвания и да поставя диагноза. Моята работа не е свързана с налагане на глоби. Това ще взриви системата. Отказвам да се занимавам с дейност, която няма нищо общо с лечебната”, обясни пред Нова тв д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на УС на БЛС.

Д-р Николова уточни, че е много по-логично по-голямата част от диагностиката да бъде изтеглена в техните кабинети. “Имам три специалности и не мога да ви назнача едно рентгеново изследване на стомаха. Трябва да ви изпратя на специалист. И започва едно обикаляне по лекарите. И хората казват „Нямам време, ще си платя”, коментира още тя.

В същото време не е висок броят на хората ходят редовно на профилактични прегледи.

„Процентът от пациентите, които идват доброволно на профилактичен преглед, е около 50. Това са хора, които са запознати с възможностите, които предлага здравната система за профилактика и превенция на тяхното здраве. Няма как на нас лекарите да ни бъде вменена и законодателна, и административна функция”, каза д-р Людмил Джурджов, общопрактикуващ лекар.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва Ви една скилидка чесън, с която да потъркате прозореца. След като видите резултатите, ще тичате да пробвате веднага
Next: Може ли съседът, без разрешение на етажната собственост, да си санира апартамента?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.