Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гневен пенсионер нахлу с пистолет в офис на мобилен оператор! Ще гърми служителите
  • Новини

Гневен пенсионер нахлу с пистолет в офис на мобилен оператор! Ще гърми служителите

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
guramrajsrjas.jpg

снимка Булфото

Гневен пенсионер насочи пистолет срещу служителка в офис на мобилен оператор. Случаят е от Пловдив в обект на Коматевско шосе, пише Марица.

По непотвърдена информация на пенсионера му спряла телевизията. Проблемите ставали все по-чести и последното спиране се оказало последната капка в чашата на търпението му. Отишъл в офиса, насочил пистолета и казал, че ако не му оправят телевизията, ще стреля.

Служителката успяла да запази хладнокръвие. След като мъжът си тръгнал, подала сигнал на тел. 112.

Не изпускай тези оферти:

Полицията успяла да го открие. Извършва се проверка и от страна на прокуратурата.

Още криминални:

Шофьорите да се уведомяват чрез имейл или SMS за извършено нарушение. Около това мнение се обединиха адвокат Димитър Марковски и Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи в „Твоят ден“.

„Пътните произшествия получават качествено правосъдие в съда. Докато се стигне дотам обаче има много проблеми. Превенцията и контролът обаче трябва да бъдат подобрени. Нужно е и качествено досъдебно производство.

Невръчени фишове и глоби може да се влачат с години, а вие няма да разберете, ако не ви спрат пътни полицаи“, заяви Марковски.

По думите му има реална необходимост Законът за движение по пътищата да се промени, а санкциите да се вдигнат. „Водачите имат право да откажат проба за алкохол при спиране от пътни полицаи, но отказ от изпълнение на полицейско разпореждане същевременно е престъпление. Трябва да се вземе разрешение от съдия за принудително изпълнение.

Ако водачът откаже да бъде тестван за наркотици, законът може да повелява, че ги е употребил. Ако е чист, ще иска да се тества“, посочи Марковски.

Според Владимир Тодоров неприлагането на закона и липсата на адекватни санкции са сред проблемите, водещи до пътни инциденти. „Липсва санкция за системните нарушители и завишаване на санкции при повтарящо се нарушение в рамките на година.

Процедурите по връчване са остарели и неработещи. Всеки с шофьорска книжка трябва да дава имейл и там да се изпращат уведомления. Призовавам темата с пътната безопасност да бъде приоритет“, подчерта той.

Още криминални:

48-годишен мъж е бил нападнат и нахапан от два питбула в столичния квартал “Слатина”. Инцидентът е станал на 14 септември, но пострадалият още се лекува. Кучетата са на един и същи собственик и има данни системно да нападат хора.

Инцидентът е от 14 септември, когато пострадалият Васил Николов разхожда своето куче. Срещу него тръгват два питбула, без своя собственик. Те повалят мъжа на земята и започват да го хапят по тялото. Помагат му случайни минувачи.

Мъжът е с шевове на крака. Две седмици след нападението той продължава да получава инжекции против бяс.

“По никакъв начин той не ме потърси, за да се поинтересува”, разказа мъжът, който споделя пред Нова телевизия че от уплах вече не разхожда своя домашен любимец по тези улици.

От столичния инспекторат са съставили два акта и протокол на собственика. Едното куче е прибрано от служители на екоравновесие. Другото обаче не е и хората в квартала се страхуват.

По думите на пострадалия Николов собственикът крие втория пес.

“Нападението се води като “лека телесна повреда” и държавата не може да го съди”, обясни Николов, той обаче е категоричен, че ще търси правата си по съдебен път.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Висш британски генерал смрази Путин с тези думи
Next: Спираме със смяната на стрелките на часовниците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.