Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Годеникът й я заряза дни преди сватбата, а след 5 години тя разбра истината
  • Новини

Годеникът й я заряза дни преди сватбата, а след 5 години тя разбра истината

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
gdoodasdaksdiasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

5 години Карина се опитвала да разбере защо годеникът й я е изоставил седмица преди сватбата. Докато един ден не попаднала на снимки с новото му семейство в социалната мрежа, които най-накрая й помогнали да разбере какво точно се е случило.

Карина и Джон били прекрасна двойка. Любовта им била много чиста и двамата трескаво подготвяли сватбата си.

Единственото нещо, което помрачавало щастието им, били родителите на Джон, които категорично отказвали да приемат бъдещата си снаха, защото не отговаряла на социалното им положение.

Карина била от простото семейство, а бащата на Джон – голям бизнесмен и собственик на „фабрики и кораби“.

Бъдещият свекър непрекъснато се опитвал да раздели влюбените и дори отказал да им помогне финансово за сватбата. Това обаче не успяло да уплаши сина му и да го откаже от намерението да се ожени.

С приближаването на големия ден обаче Джон ставал все по-тъжен и мълчалив. Това не убягнало на Карина. Тя не разбирала какво се случва с годеника й, но вярвала, че всичко е заради вълнението от предстоящото събитие.

Седмица преди сватбата Джон се прибрал в апартамента им й казал: „Няма да се оженя за теб. Цената на щастието ни е твърде висока“. След това прибрал всичките си неща в един куфар и излязъл, оставяйки Карина обляна в сълзи.

Така завършила и историята им. Двамата се разделили и всеки започнал нов живот.

Карина дълго време опитвала да разбере какво се е случило, но никой не искал да й каже истината. Тогава тя просто решила да се премести в друг град. Там успяла да срещне любовта и да се омъжи.

Понякога се сещала за Джон и в главата й веднага изниквал болезненият въпрос: „Защо си тръгна?“.

Отговора открила чак след 5 години. В този ден тя се ровела в социалната мрежа и неочаквано попаднала на профила на Джон. От момента на раздялата тя нито веднъж не изпитала желание да види какво се случва с него. Но изведнъж я обзело необяснимо желание да види как живее бившият й.

Тя започнала да разглежда семейните му снимки и установила, че само месец след края на връзката им Джон се е оженил за момиче от компанията си на име Алис. Тя била дъщеря на голям бизнесмен, която родителите на Джон обожавали и смятали за идеална съпруга за сина си.

На Карина всичко й станало ясно. Явно в навечерието на сватбата бащата на Джон му е поставил ултиматум: или се отказва от Карина и се жени за Алис, или остава без наследството. Джон страдал дълго, но все пак избрал парите.

Младата жена отдавна била простила на бившия си приятел. Освен това била много щастлива с мъжа си.

Съдейки по снимките, Джон и Алис също били много щастливи. Явно е било писано нещата да се случат по този начин. /jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цените откачиха: Ако имате няколко декара в този български край, сте богати
Next: Александър е загинал след купон за новата си работа

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.