Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма банка прави революция, след броени дни премахва таксите, няма уловка
  • Новини

Голяма банка прави революция, след броени дни премахва таксите, няма уловка

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
gfksdgkdfgkfdkgkfdgfd.png

Изминаващата година е една от най-успешните за банките. На фона на растящата инфлация те регистрираха рекордни печалби.

Една швейцарска банка обаче е на път да направи революция. И представете си в името на своите клиенти. Така се прави.

 

Става въпрос за Zürcher Kantonalbank (ZKB). Тя премахва таксите, които създават допълнително неудобство за много клиенти на банката във времена на инфлация и все още ниски лихви по спестовните сметки.

ZKB е първата от по-големите банки, която се отказа от този сигурен и доходоносен източник на печалба.

От 1 януари клиентите вече не трябва да плащат нищо за сметка или дебитна карта. Това вероятно ще даде нова динамика на конкуренцията във финансовия свят. Конкурентите вече са под напрежение след това решително действие.

Новата оферта е обявяване на война на дигиталната конкуренция, тъй като тя не е насочена само към клиенти от кантона Цюрих, но също така се прилага за клиенти в цяла Швейцария при откриване на сметка дигитално.

„Ние се конкурираме с всички останали цифрови предложения. Не трябва да има граници. Ако не друго, това е обявяване на война на цифровите банки“, обяснява шефът на ZKB Урс Бауман пред швейцарския „Блик“.

ZKB имаше едни от най-ниските такси. 12 швейцарски франка на година за потребителска сметка на физическо лице. Таксата за обслужване на дебитна карта е 40 франка годишно, но и тя ще остане в историята.

„След промяната на лихвения процент има нова начална точка за всички банки. Като банка за жителите на Цюрих, нашата грижа е, малките клиенти също да могат да се възползват от това. Освен лихвата, има и годишни такси за частни сметки и дебитни карти, които сега премахваме. „Те са по-важни за повечето клиенти“, казва Бауман.

Според ZKB ежедневното банкиране вече не трябва да струва нищо, но няма да е напълно безплатно за клиентите: пакетите с кредитни карти все още ще имат такса, въпреки че тя също ще бъде намалена.

Бауман е начело на ZKB повече от година – той напредва бързо с преструктурирането на банковия бизнес.

„Искаме да поставим началото на бъдещето на банкирането“, каза Бауман, въпреки да звучи доста нескромно.

ZKB инвестира не само в разширяването на дигиталните консултации и услуги, но също така инвестира в модернизацията на 51 клона в целия кантон.

Все пак да не забравяме, че става въпрос за швейцарска банка. Просто там са друга мая.

Превод: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от парламента! Цяла България чакаше това решение, вече е факт
Next: Така се прави: Не е за вярване какви пари изкара Лили Иванова за два дни

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.