Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно
  • Новини

Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
ascasdkvckdskbvfdb.png

„Правим много грешки, но не предаваме нашите избиратели“, каза още той пред bTV и удари на камък с тази си думи.

Тук Петков бе засечен от водещата Цветанка Ризова, която му припомни, че преди 10 месеца в нейното студио той и Асен Василев са били категорични, че никога няма да управляват с ГЕРБ.

С вашите гласове беше избран Главчев за шеф на Сметната палата, добави тя.

„Той беше избран не за премиер“, оправда се той в типичния си пелтечещ стил.

Петков е силно възхитен от постъпката на Живко Коцев. Главсекът на МВР оттегли своята оставка.

„Ще започна с Живко Коцев. Каза, че бил заплашван от висши лица от прокуратурата. Това е връщане към мутренските години. Трябва да започне незабавно разследване.

Ако това е главният прокурор на страната и ако той е заплашвал главния секретар на МВР и го е поставил под натиск, това е престъпление. Представете си да прочетем заглавие за някоя европейска държава главният прокурор заплашва лично главния секретар.

Ако това е вярно, аз се надявам веднага да бъде сезирана и да се самосезира Даниела Талева, защото вече имаме съдия, който може да разследва главния прокурор.

Браво, на Коцев, че не се наведе.

Той показа как се носи пагона. Доволен съм да видя, че има други хора, които са готови да застанат срещу тази машина. Натискът оказан от Калин Стоянов не е страшен“, заяви съпредседателят на ПП. Тук добре си беше научил домашното и знаеше какво да каже.

Петков бе изключително критичен към предложения кабинет от Димитър Главчев. Това става при положение, че 4 от министрите в служебното правителството са техни.

„Сигурен съм, че на Главчев му е нареден кабинетът. Като видях хората, всичко ми стана ясно. Нямам съмнение. Той е нямал правото за нито един министър да вземе самостоятелно решение“, отсече Петков в типично разхвърляния си стил на говорене.

Той нарочи Бойко Борисов и Делян Пеевски, че са наредили министрите. И добави, че Пеевски ръководи ГЕРБ?!

Петков е категоричен, че няма да правят коалиция с ГЕРБ, докато партията е управлявана от Пеевски.

След това Цветанка Ризова му зададе още няколко неудобни въпроси, свързани с властта и как той удобно работеше с ГЕРБ и ДПС, но Петков не успя да отговори и опитваше в типичен нескопосан стил да се измъкне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието
Next: Изгоних от дома си сина си и бременната му приятелка – не ме съдете, преди да прочетете това

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.