Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! Гала и дъщеря й започват собствено шоу
  • Новини

Голяма изненада! Гала и дъщеря й започват собствено шоу

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
svdfbfdbdfgnhgnhjmjh.png

Идва ли време за сериозна промяна при наша знакова тв водеща?

Телевизионната водеща Гала и дъщеря й Мари Будева ще започнат собствено шоу на 21 април. Епизодите ще бъдат излъчвани в Ютюб, а името му ще бъде „Кажи ми, мамо“. Това обяви дъщеря й Мари в предаването „На кафе“ по Нова телевизия.

„Вълнуващо е и за двете ни и сме притеснени – сподели Мари. – В тази поредица ще покажем малко по-различна страна на нашите взаимоотношения и се надявам майка ми за малко да спре да бъде „Гала“ и да бъде просто мама.

Епизодите ни ще са разделени на две части, като в едната ще си говорим на различни забавни и сериозни теми, а във втората ще има игри свързани с тях.

Ще говорим за хейта и за различни случки от детството ми, като ще има и спорове. Как се е справяла майка ми с това да бъде родитетел и водеща. Ще я видим в различна светлина“, заяви дъщеря й, която разкри, че ще има и други гости.

Тото и Лъчу от „Скандау“ гостуваха на Гала, като разговорът им основно се въртеше около тяхната музикална кариера и големия им концерт на 27 април в „Арена София“, с който ще отбележат 15 години от присъствието си на сцената.

Двамата обаче направиха и признания, които изумиха русата водеща на „На кафе“, особено това, че си нямат хал-хабер от музика.

Аз имам нужда да бъда предизвикан, особено пък да правя нещо, което ми е непознато Това е една от причините да не се задържаме много и да не сме толкова закачени лудо като нашите колеги за музиката, призна Тото.

Защото, ние първо не сме израснали с идеята да бъдем музиканти, с мечтата да бъдем музиканти. Нашата мечта беше да бъдем футболисти, обаче това не стана, и следващото, второто, което обичаме най-много, е музиката, и затова се прихванахме към това, допълни той.

Но това е по-скоро предизвикателство за нас, което ние искахме, ние просто се предизвикахме, за да видим докъде ще стигнем. И стигнахме дотам, докъдето може да се стига от хора, които нямат никаква идея, хал-хабер си нямат от музика. Хал-хабер си нямаме, заяви още по Нова Тв Тото.

Лъчо пък добави: Не знам защо се гледа с лошо око на това, че не сме певци, не сме музиканти, че нямаме талант и защо постигаме нещата, които постигаме. Ами имаме една новина. Ние не сме заели мястото на никой музикант и на никой певец. Ние сме си свършили работата и сме постигнали тия резултати си, и всеки, който иска да ги постигне, може да свърши неговата си работа и да стигне там, където трябва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за шофьорите: Голяма промяна с контролните точки
Next: Кошмар с работната ръка: Спират 15 ремонта заради липса на хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.