Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма мъка за пенсионера: Вдиrнат ли пенсията, задължително трябва да…
  • Новини

Голяма мъка за пенсионера: Вдиrнат ли пенсията, задължително трябва да…

Иван Димитров Пешев януари 5, 2024
sdfvfdshfdhfghf.png

Всяко вдигане на пенсията ще ни ангажира с разхождане между НОИ и банката, ако ползваме безплатната платежна сметка за основни операции, която кредитните институции бяха задължени да предлагат на клиентите си от септември м.г.

Сметката без такси за обслужване, ако получаваме по нея само пенсии или заплати, социални помощи и обезщетения, както и стипендии, бе въведена преди точно четири месеца. Бюрократичните спънки покрай функционирането й обаче продължават и до днес, въпреки че за тези проблеми алармира още в началото и омбудсманът, пише „Телеграф“.

 

За да си открием такава безплатна сметка, трябва да предоставим бележка от съответната институция за размера на сумите, които ще получаваме по нея. Така например пенсионерът трябва да предостави на банката документ от НОИ за размера на пенсията, която осигурителният институт ще му превежда.

При всяко индексиране на парите за старост възрастният човек отново ще трябва да ходи до НОИ, да взима нов документ с актуалната сума, която ще му бъде плащана, и да го носи в банката, обясниха служители от голяма кредитна институция.

По същия начин ще се разкарваме и ако получаваме някое от другите видове плащания – трудово възнаграждение, помощи и обезщетения или стипендии.

Друг голям минус е, че за да ползва този продукт, банките изискват човек да няма никакви други сметки, дори спестовни, в която и да е кредитна институция в България. При подаване на документите за откриване на безплатна сметка за основни операции те правят проверка по служебен път дали някъде имаме друга сметка.

Ако имаме такава, клиентът ще трябва да я закрие. Това обаче означава човекът да изтегли и парите си от нея и да ги държи вкъщи, посочиха още служителите.

Този проблем е на път донякъде да се реши, ако бъдат приети окончателно промените в Закона за платежните услуги и платежни системи, предложени от Министерския съвет. Измененията, гласувани вече на първо четене от водещата комисия, ще дадат възможност на клиента да има още една друга сметка, различна от тази за основни операции.

Съгласно изискванията таксите по тази сметка трябва да са по-ниски едновременно от средния размер на таксите, събирани от банките в страната за съответните услуги по разплащателни сметки, изчисляван от БНБ за предходната календарна година; най-ниския размер на таксите, която съответната банка прилага по своята тарифа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Почина един от най-гениалните учени, какъв щеше да е светът без него
Next: Ето какво се прави със светената вода от миналата година според църквата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.