Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна в Гражданската отговорност. Кой ще плаща здраво
  • Новини

Голяма промяна в Гражданската отговорност. Кой ще плаща здраво

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbdgfnghnhgnhg.png

Старата максима, че на българинът му идва акъла, ако го накараш да плаща, отново ще влезе в ход.

Шофьорът да плаща за смачканите ламарини и пострадалите хора, ако причини катастрофа при превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч. Това е едно от предложенията на Асоциацията на българските застрахователи, направени по внесените от Министерски съвет в парламента промени в Кодекса за застраховането, пише Труд бг.

Автомобилите задължително трябва да имат застраховка “Гражданска отговорност”, която покрива риска шофьорът да причини щети на имущество или да нарани хора.

Застраховката е задължителна, за да има гаранции, че пострадалите ще получат обезщетение.

С промени в Кодекса за застраховането от бранша искат да бъдат разширени случаите, при които след като платят по “Гражданска отговорност” могат да потърсят парите от виновния шофьор.

Предложението е шофьорите да плащат за обезщетенията за увредено имущество и пострадали хора, ако катастрофата е станали след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, ако произшествието е станало след преминаване на червен сигнал на светофар, или на пешеходна пътека.

Извършването на престъпление при шофиране в населено място със скорост с над 50 км/ч над ограничението и при минаване на червено би могло да бъде приравнено на груба небрежност, дори на евентуален умисъл, затова тези обстоятелства трябва да станат основания застрахователят да търси парите за изплащане на обезщетения от виновния водач, посочват от Асоциацията на българските застрахователи.

Според експерти по пътна безопасност ситуацията с удар на пешеходна пътека е по-различна от катастрофа при превишаване на ограничението на скоростта с над 50 км/ч, защото произшествието на пешеходна пътека може да е и поради неразумно преминаване на пешеходец, защото улицата е прекалено тъмна или заради други фактори, за които шофьорът няма вина.

Докато скоростта на движение е изцяло решение на самия водач на автомобила.

Ако парламентът приеме предложението шофьорът да плаща за причинените вреди при шофирате с голямо превишение на ограничението на скоростта или при минаване на червено, промяната ще има дисциплиниращ ефект спрямо водачите, посочват от АБЗ.

За тези шофьори ще има допълнителни последици от тяхното поведение, което е в особено висока степен на обществена опасност, допълват от Асоциацията на българските застрахователи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще липсва на зрителите на Капките, Халваджиян е взел решение за Фънки
Next: Доктор Зубарева изненада всички с тези разкрития за яйцата!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.