Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна с пенсиите. Сбогом на най-досадния документ
  • Новини

Голяма промяна с пенсиите. Сбогом на най-досадния документ

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
sdfvfdsvfghgfjfghjgh.png

Голяма промяна с документите за пенсии, помощи и обезщетения. Административната тежест пада и всички са доволни.

Още през втората половина на годината се очаква бизнесът и хората в България да усетят ефектите от намаляването на административната тежест – по-малко изискуеми документи и съкращаване на сроковете за изпълнение на определени услуги. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев.

Той бе потърсен за коментар във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на План за намаляване на административната тежест. Министерството на икономиката, заедно с редица други ведомства, е ангажирано с изпълнение на нормативни промени в повече от седем закона, с които се цели опростяването на общуването на бизнеса и гражданите с администрацията.

Философията на промените е насочена към отпадане на някои изискуеми документи, а когато са налични в администрацията, те да не се изискват допълнително от фирмите и хората, ползващи определен вид услуги, а да се набавят по служебен път, предвижда се и намаляване на определени административни срокове, каза заместник-министър Шотев.

Сред документите, които ще се набавят по служебен или електронен път, са такива, доказващи юридическа правоспособност, трудово правоотношение, информация за наличие или липса на повдигнато обвинение, копия от скици, кадастрални данни.

Пенсии и парични обезщетения от починал ще могат да се взимат без удостоверение за наследници от април. Това облекчение ще е факт, защото от 31 март 2024 г. влиза в сила промяната в Закона за електронното управление. Според нея хората няма да носят вече удостоверителни документи, които са налични в регистри и могат да бъдат набавени по служебен път.

Заради това за обществено обсъждане са качени и промени в в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Според оценката на въздействие към края на миналата година 1 397 862 са наследниците на починали с право на парично обезщетение или помощ. По този начин ще се намали административната тежест, както за тях, така и за Националния осигурителен институт (НОИ).

Друга козметична промяна ще се направи в Кодекса на труда и обезщетението за „малко дете“ вече ще се нарича „за дете до 2-годишна възраст“. Изрично в наредбата ще се разпише и право на бащата (осиновителя) на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.

По-малко документи ще трябват и при отпускането и изплащането на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. През миналата година право на това са имали 1005 души. Промяната е разписана в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.

Премахва се изискването към констативния протокол за извършена проверка от контролните органи на НОИ да се прилага копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

Отпада и изискването към заявлението – декларация да се прилага справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, както и подаваните възражения до работодателя за определените суми в справката.

Ако служителят е починал, наследниците му няма нужда да представят удостоверение за наследници. Премахва се и изискването за представяне на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за намалена работоспособност 50 и над 50%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионер от Турция се върна в Родопите и призна: Там няма въздух, тук обаче изчезнаха…
Next: Нов скок на горивата – колко ни излизат вече бензинът и дизелът

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.