Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна с пенсиите. Сбогом на най-досадния документ
  • Новини

Голяма промяна с пенсиите. Сбогом на най-досадния документ

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
sdfvfdsvfghgfjfghjgh.png

Голяма промяна с документите за пенсии, помощи и обезщетения. Административната тежест пада и всички са доволни.

Още през втората половина на годината се очаква бизнесът и хората в България да усетят ефектите от намаляването на административната тежест – по-малко изискуеми документи и съкращаване на сроковете за изпълнение на определени услуги. Това каза в интервю за БТА заместник-министърът на икономиката и индустрията Ивайло Шотев.

Той бе потърсен за коментар във връзка с публикувания за обществено обсъждане Проект на Решение на Министерския съвет за приемане на План за намаляване на административната тежест. Министерството на икономиката, заедно с редица други ведомства, е ангажирано с изпълнение на нормативни промени в повече от седем закона, с които се цели опростяването на общуването на бизнеса и гражданите с администрацията.

Философията на промените е насочена към отпадане на някои изискуеми документи, а когато са налични в администрацията, те да не се изискват допълнително от фирмите и хората, ползващи определен вид услуги, а да се набавят по служебен път, предвижда се и намаляване на определени административни срокове, каза заместник-министър Шотев.

Сред документите, които ще се набавят по служебен или електронен път, са такива, доказващи юридическа правоспособност, трудово правоотношение, информация за наличие или липса на повдигнато обвинение, копия от скици, кадастрални данни.

Пенсии и парични обезщетения от починал ще могат да се взимат без удостоверение за наследници от април. Това облекчение ще е факт, защото от 31 март 2024 г. влиза в сила промяната в Закона за електронното управление. Според нея хората няма да носят вече удостоверителни документи, които са налични в регистри и могат да бъдат набавени по служебен път.

Заради това за обществено обсъждане са качени и промени в в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Според оценката на въздействие към края на миналата година 1 397 862 са наследниците на починали с право на парично обезщетение или помощ. По този начин ще се намали административната тежест, както за тях, така и за Националния осигурителен институт (НОИ).

Друга козметична промяна ще се направи в Кодекса на труда и обезщетението за „малко дете“ вече ще се нарича „за дете до 2-годишна възраст“. Изрично в наредбата ще се разпише и право на бащата (осиновителя) на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.

По-малко документи ще трябват и при отпускането и изплащането на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя. През миналата година право на това са имали 1005 души. Промяната е разписана в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.

Премахва се изискването към констативния протокол за извършена проверка от контролните органи на НОИ да се прилага копие от съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност.

Отпада и изискването към заявлението – декларация да се прилага справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя, както и подаваните възражения до работодателя за определените суми в справката.

Ако служителят е починал, наследниците му няма нужда да представят удостоверение за наследници. Премахва се и изискването за представяне на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за намалена работоспособност 50 и над 50%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионер от Турция се върна в Родопите и призна: Там няма въздух, тук обаче изчезнаха…
Next: Нов скок на горивата – колко ни излизат вече бензинът и дизелът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.