Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма тесла с 15-те дни за отсъствия за учениците, родители беснеят
  • Новини

Голяма тесла с 15-те дни за отсъствия за учениците, родители беснеят

Иван Димитров Пешев март 13, 2024
dfvsfdbfdbghnhgnhg.png

Учениците ще могат да отсъстват от училище до 15 дни в една учебна година с мотивирано писмено заявление от родител до класния ръководител, реши правителството.

Промените в Наредбата за приобщаващо образование са предложени от Министерството на образованието и науката и имат за цел да облекчат семействата и да намалят административната тежест на директора на училището, съобщиха от Министерския съвет.

След проведено широко обществено обсъждане бе взето решение, че ученик може да отсъства по семейни причини до 5 дни наведнъж.

До момента децата имаха право да отсъстват от училище по уважителни причини до 3 дни с бележка до класния ръководител и до 7 дни с писмено заявление до директора.

С промените се дава възможност на родителя самостоятелно да взема решение по отношение на отсъствията на своето дете от образователната система в случаи на семейни събития, лични и фамилни ангажименти, наложителни пътувания, временно неразположение и др. Това вече ще се случва в уведомителен режим по отношение на училището чрез класния ръководител, а не в разрешителен от директора.

С оглед въведената дигитализация на медицинския документ за уважаване на отсъствията по медицински причини в Наредбата се уточнява и редът на· подаване на този документ. Това става по електронен път, с което се преустановява представянето му на хартиен носител от родителя в училището, като така се облекчават и родителите.

В хода на общественото обсъждане са взети предвид още две предложения, които са отразени в· Наредбата и са свързани с настъпили промени в законови и подзаконови нормативни актове, издадени от различни министерства.

Първото се отнася до заниманията по интереси в областта на спорта, а с второто – до отпадане на ограничението за предоставяне на някои социални услуги в образователната система. Такива вече ще могат да се предлагат и в институции в системата на предучилищното и училищното образование, стига да са съобразени с физическото, здравното и психическото състояние на детето, както и с неговите индивидуални потребности.

Промените се въвеждат след проведен диалог и редица среши с всички заинтересовани страни.

Както БЛИЦ съобщи, първоначалната идея беше учениците да могат да отсъстват 15 дни от училище без ограничения колко дни наведнъж могат да им бъдат извинени.

„Есента имаше петиция с искане родителите да извиняват краткосрочните отсъствия на децата си от училище. Много организации я подкрепиха и събра 7000 подписа за един ден. Никъде в Европа и в света няма такива ограничения за учениците“, коментира родителят на три деца Ирина Манушева пред Bulgaria ON AIR преди обявяването на решението на правителството.

Според нея трябва да има повече доверие в родителите, че ще пращат децата си на училище.

„Учениците имат право на 3 дни с разрешение от класен ръководител и 7 с одобрение от директора. Разумно е предложението децата да имат право на 15 дни с извинение от родителя и без необходимост от специални разрешения и проучване по темата, тъй като става сложно“, каза още тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български пощи алармира: Получите ли този имейл или СМС – внимавайте!
Next: Хапчето, с което разсадът на доматите ще расте като луд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.