Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия застигна актрисата Елена Карабойчева
  • Новини

Голяма трагедия застигна актрисата Елена Карабойчева

Иван Димитров Пешев декември 25, 2022
elsndasndasodkas.jpg

Голяма трагедия сполетя актрисата Елена Карабойчева, известна с ролята си на сестра Чокова в сериала „Откраднат живот“. Броени дни преди най-светлия християнски празник – Коледа, тя внезапно е загубила брат си. Трагичната новина сподели самата тя в личния си профил в Инстаграм.

„Брат ми Йордан Атанасов си отиде внезапно тази нощ. Поклонението ще се състои на 25.12.2022 от 14:00 часа в ритуалната зала на Траурен комплекс „Кронос“ в Пазарджик“, написа актрисата.

Колегата ми влиза в стаята и съобщава: „Едно момиченце те чака“. Очевидно е от малцината, които не разпознават веднага сестра Чокова от сериала „Откраднат живот“. Поканила съм в редакцията на EVA „момиченцето“ Елена Карабойчева да поговорим по една много женска тема – как успява да поддържа страхотно тяло след раждането на три деца и какви са тайните на сексапилното й излъчване. 

Елена, вие не сте професионална актриса. Как ви избраха за сериала „Откраднат живот“?

По професия съм дизайнер на дрехи и аксесоари. Но през 2012 г. ми се обади приятелка, която има рекламна агенция, и ме покани да участвам в реклама на детски препарат за пране. Аз много се притеснявах, защото за първи път заставах пред камерата. Треперех яко, но много ми хареса. Впоследствие тази агенция стана кастинг агенцията на „Откраднат живот“. Аз съм снимала за някои български и чужди продукции, преди да участвам в сериала „Откраднат живот“: „Столичани в повече“, „Под прикритие“, „Връзки“, но с малки роли, за които Мерилин Монро в първите си филми е казвала: „Ако мигнеш, ще ме изпуснеш“. За „Откраднат живот“ ме избраха по снимка директно за ролята на сестра Чокова.

Как започва вашият ден? Закусвате ли?

Имам теория, че всеки организъм има различни изисквания и се водя по това, което моят организъм ми казва: да не закусвам. Не го правя заради диета, просто до обяд не изпитвам глад. Пия само капучино и вода задължително. Никога не пия сокове или газирани напитки, защото съм на принципа, че когато започнеш да повтаряш едно нещо, свикваш с него. Ако пия „Кока-кола“ всеки ден, тя ще започне да ми липсва.

Много обичам да обядвам с приятели навън. Харесвам италианска храна и като цяло средиземноморската кухня. Не съм вегетарианка, но рядко ми се дояжда месо. Пак се водя от организма си. Много обичам риба, морски дарове, всякакви салати, особено с български сочен и хубав розов домат, със сирене бурата, кедрови ядки, рукола. Може би тази комбинация ми е най-любимата. Обичам запечено козе сирене с круши. От тинейджърските си години не ходя на кафе. Обожавам да си правя срещите на обяд. Хапвайки, с храната, с чашата вино, дори бизнес срещите минават по-приятно.

Пиете ли здравословни напитки – смутита, фрешове, изотоници?

Не. Сега ми се случи да прекарам много тежко вирусна инфекция. Четири дни не бях на себе си. Отслабнах три-четири килограма. Лекарят ми изписа протеин на прах, който дават на спортистите. Така пих протеин за първи път през живота си.

Пазили ли сте някога диета?

Не. Но аз ям по малко. Може да е било умишлено до един момент, сега вече стомахът ми има такива изисквания за количествата храна. Например порция салата и риба за едно хранене. Избягвам тестените храни съвсем целенасочено.  Другото, което често изнервя децата и родителите ми, е, че се храня много бавно. Когато нямам време да хапвам с удоволствие, предпочитам да не ям. Обичам да се наслаждавам на храната. Най-голямото удоволствие обаче ми доставя шоколадът. Не торти, пастички, вафли, а шоколад – кафяв, млечен, сладък, с много ядки. Имам вече и огромен проблем, че вечер, като си лягам, трябва задължително да хапна парченце. Много обичам също италиански сладолед. Това са ми двете „прегрешения“, макар че се шегувам, като ги наричам така.

Кога и как вечеряте?

Опитвам се да хапвам малко по-рано за вечеря, но обикновено е около 20 ч. Имам дете ученик и докато го взема от училище, докато приготвя храната и му обърна внимание, времето е отлетяло. Когато излизам с приятели, поради работни ангажименти, рядко се случва да вечеряме рано. Сега имам драма, че моите приятелки гледат „Откраднат живот“ и не можем да се видим. Аз им предлагам да се срещнем и да им разкажа епизода, но те настояват да си го гледат у дома. Това е смешно, но факт е, че обикновено ми отказват в дните, когато дават сериала.

Всеки би се запитал как поддържате тази фигура?

Абсолютно съм убедена, че при мен генът е 50%, останалото е дисциплина по отношение на храненето, защото каквото и да си говорим, ако човек се отпусне и си хапва по много и от всичко, малко са късметлиите да останат слаби.

Continue Reading

Previous: Напусна ни Бъдни вечер! Почина журналистката Албена Ангелова, загуби битката с болестта
Next: Трагедия почерни Коледа: Трима души загинаха при пожар в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.