Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма трагедия навръх Гергьовден. Семейството на Карбовски е в траур. Поклон
  • Новини

Голяма трагедия навръх Гергьовден. Семейството на Карбовски е в траур. Поклон

Иван Димитров Пешев май 6, 2022
karrroaboob.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

На 74-годишна възраст почина проф. Кирил Богданов – баща на известния журналист и телевизионен водещ Мартин Карбовски. Кирил Мартинов Богданов е роден на 10 август 1947 година в село Гинци.

Наследник е на рода Богданови, отличаващ се със своята природна интелигентност, както и подчертано трудолюбие и жажда за свобода, съобщи “Актуален глас“.

Кирил Богданов завършва основното си образование в училище „Васил Левски“ в махала „Родана“ в село Гинци през 1961 г., а гимназиалното си образование в СПТУ „Професор д-р Асен Златаров“ в Годеч през 1965 г. През 1970 г. завършва висше образование във Висшия лесотехнически институт (сега „Лесотехнически университет – ЛТУ), специалност „Горско стопанство“.

През 1975г. защитава докторска дисертация и с това поема пътя на учен и преподавател в ЛТУ, като последователно преминава научните звания асистент, доцент, а от 2000 година е редовен професор в Лесотехническия университет, факултет по ’’Горско стопанство“, катедра „Лесоустройство“. Професор Кирил Богданов е бил зам.-декан и ръководител катедра „Лесоустройство”.

Член е на съюза на учените в България. Разработил е нова теория за организация на комплексно (многофункционално ) стопанство в горите, свързана с принципи и подходи за балансиране на функциите на гората, като икономика, като екология и като социални интереси. За тази разработка му е присъдена научна степен „доктор на селскостопанските науки“.

Резултатите от научно-изследователската му работа са отразени в над 140 научни публикации, а броят на издадените му книги е около двадесет. Успоредно с пряката си дейност по специалността, професорът се интересува и от съвременните тревожни проблеми на природата и обществото. В тази посока е написал и много научно-популярни книги.

Проф. Богданов на събора на родното му село Гинци през 2017 г.

Издал е и стихосбирка „Добрината на гората”. А с двете му издания на книгата под заглавие „Светлини на юг от Петрохан” го определят като краевед – изследовател на историята на родния му край. Книгите му „Вик срещу забравата“ и „Светът в три измерения на времето“ отразяват чара на миналото, предизвикателствата на настоящето и вярата в бъдното. И не случайно през 2009 г. в столицата се учреди землячески клуб “ Петрохански светлини „, а проф. Кирил Богданов бе избран за председател на клуба.

През 2016 г. проф. Кирил Богданов беше удостоен с грамота от кмета на Община Годеч – г-н Радослав Асенов, за принос в развитието и обогатяването на науката и културата на града и региона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Световните агенции гръмнаха: Русия загуби войната в Украйна!
Next: Случи се навръх Гергьовден: Слави тегли брадвата на коалицията, червена слушалка за Петков

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.