Регулаторът изпрати становището си за промените в Закона за енергетиката
Комисията за енергийно и водно регулиране е несъгласна с промените в Закона за енергетика, които предвиждат пълна либерализация на пазара на електроенергия от края на 2023 г., като при това се запазват битовите потребители на регулиран пазар до началото на 2026 г. Това става ясно от съобщение на енергийния регулатор, което е изпратено до Министерството на енергетиката. КЕВР е несъгласна с него, защото рязко ще се вдигнат цените на тока за домакинствата от 1 януари 2024 г., се казва в съобщение на регулатора.
Законопроектът предвижда от 1 януари 2024 г. да отпадне ролята на НЕК като обществен доставчик. Това означава компанията да спре да прави микса от електроенергия от различни производители, както и да се определят задължителни квоти за тези производители за регулирания пазар.
Крайните снабдители – дружествата на „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-Про“, се изпращат да купуват ток на борсата. При това те ще продават електроенергията на битовите потребители на регулирани цени до края на 2025 г. Предвижда се разликата да се покрива от фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Според КЕВР определянето на разполагаемост за производство на електрическа енергия на производители (т.е. определяне на квоти за централи за регулирания пазар – б.а.) и утвърждаването на техните цени е основният и най-важен регулаторен инструмент за поддържане на предвидими и стабилни цени на електрическата енергия за крайните битови клиенти. Според регулатора
премахването му трябва да е поетапно, под
формата на плавен преходен период от най
малко 2-3 години, а не изведнъж,
както се предвижда в проекта на министерството. Това се налагало, защото са налице значителни разлики в цените на регулиран и свободен пазар на електрическа енергия на дребно. Те могат дори да се разширят заради пълната непредвидимост на ключови фактори – геополитическата обстановка, търсенето на енергия в световен мащаб, действията на основните централни банки и др.
Според комисията не е възможно тези разлики да бъдат преодолени изцяло нито чрез вменяване на допълнителни задължения на фонд „Сигурност на електроенергийната система“, нито чрез временното запазване на регулирания пазар на дребно в модифициран вариант, както се предлага в проекта на министерството.
Вместо балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар, предложеният модел, при настоящата пазарна ситуация ще доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти още от 1 януари догодина или отложено най-късно на 1.01.2026 г., ако не се предвиди механизъм за осигуряване на допълнителен финансов ресурс във фонда, се казва в становището.
Комисията счита, че премахването на регулирания пазар на едро 1.01.2024 г., по средата на текущия регулаторен период (1.07.2023 г. – 30.06.2024 г.),
ще създаде непреодолими трудности на
крайните снабдители да осигурят необходимата
електроенергия за битовите клиенти
В тази връзка е нереалистично до 1.01.2024 г., а и занапред, тези доставчици да успеят да спазят изискването за сключване на споразумения за закупуване на електрическа енергия от нискоемисионни източници за 60% от необходимите им количества електрическа енергия. Още повече, че тези сделки, според проекта, трябва да се сключат на специален сегмент на платформата за двустранни договори на борсата, какъвто не може да бъде създаден в разумен срок преди 1.01.2024 г., но и твърде вероятно и след тази дата.
Комисията смята, че има риск промените да създадат непреодолими пречки и невъзможност КЕВР да утвърди цени на доставчиците на електроенергия, считано от 1.01.2024 г.
В случай, че в проекта за промяна на енергийния закон се запази концепцията на предложения преходен пазарен модел, който ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на едро и на дребно и не бъде съобразено принципното несъгласие на КЕВР, то е целесъобразно
да се предвиди по-дълъг срок за премахване на
регулирания пазар на едро
Този срок трябва да се съобрази с края на започналия ценови период – 30.06.2024 г., съответно най-ранната дата за това да бъде 1.07.2024 г.
КЕВР изразява също категорично несъгласие и с предложените нови текстове за липсата на правомощия на енергийния регулатор за контрол на разходите на доставчиците, в т.ч. оперативните разходи, разходите за балансиране, разходите за несъбираеми вземания, евентуалните загуби от препродажба на закупена електрическа енергия на краткосрочните пазари и др.
Въз основа на опита с преминаването на небитовите крайни клиенти от регулиран на свободен пазар, КЕВР смята за нереалистично очакването крайните снабдители да държат в разумни граници размера на разходите си поради риск от загуба на клиенти в резултат от приемането на по-атрактивни оферти на конкуренти (търговци на електрическа енергия). Така проектът създава предпоставки за
прекомерни печалби на крайните снабдители и
икономически необосновани цени на тока за
битовите клиенти
и/или разходи за фонда.
Обективно невъзможно е комисията да утвърждава регулирани цени на търговците на електрическа енергия на база себестойност, се посочва в становището на регулатора. За разлика от крайните снабдители, търговците препродават електрическа енергия на широк кръг клиенти (на едро и на дребно), като крайните битови клиенти заемат пренебрежителна част от портфолиото им. В този смисъл няма как да се изчисли специфична себестойност на разходите им конкретно за битовите клиенти. Неясни остават също така мотивите за създаването на невъзможност търговци на електрическа енергия да сключват договори с крайни битови клиенти по свободно договорени цени, каквато възможност съществува в действащото законодателство.
В заключение регулаторът счита, че за да бъдат избегнати потенциалните рискове и неблагоприятните последици за всички участници на пазара на електрическа енергия е необходимо във фонд „Сигурност на електроенергийната система“
да се осигурят допълнителни около 1,4 милиарда
лева на годишна база,
като в становището си комисията предлага възможни решения в тази насока.
При сегашните пазарни цени с тях би се компенсирала разликата между борсовата цена на електрическата енергия, съответстваща на профила на клиентите на регулирания пазар, и утвърдената от обществения доставчик за регулаторния период 1.07.2023 г. – 30.06.2024 г. В проекта за изменение на закона не е предвиден механизъм за набавянето на тези средства.
В становището се обръща внимание, че с предлаганото в проекта заличаване на думите „обществен доставчик“ ще отпадне правомощието на КЕВР за публикуване на препоръки не само по отношение на обществения доставчик на електроенергия, но и по отношение на обществения доставчик на природен газ – „Булгаргаз“. С приемане на предложената редакция в сектор „Природен газ“ комисията ще публикува препоръки за цените за крайните снабдители, но не и за обществения доставчик на природен газ.
Възражения са направени и във връзка с предвижданото задължение на комисията да одобрява и инструкциите към Правилата за работа на организиран борсов пазар, което ще създаде излишна административна тежест и на практика ще лиши борсовия оператор от възможността да реагира навреме при евентуална спешна необходимост от изменение на инструкциите. Необходимо е и прецизиране на конкретни текстове в проектозакона, с които да се запазят задълженията на енергийните предприятия към уязвими клиенти в енергийния сектор, включително и в сектор „Природен газ“.
С направеното предложение в проекта на ЗИД на ЗЕ се регламентира статутът единствено на уязвим клиент на електрическа енергия, са констатациите на КЕВР в приетото становище.