Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям гаф в Стани богат, ето какво се случи
  • Новини

Голям гаф в Стани богат, ето какво се случи

Иван Димитров Пешев март 7, 2024
gdsfsadcsdvfdsvfdvfd.png

Сериозен гаф бе допуснат в излъчения тази вечер епизод на „Стани богат“. Той бе на въпрос, на който отговаряше съдията от Окръжния съд в Бургас Симеон Михов.

Питането за 2000 лева бе „Колко американски президенти се сменят, докато Тодор Живков е начело на БКП?“ – 2, 5, 7 или 12. Тук за правилен отговор бе приет „7“, но реално по времето, през което Тато е управлявал партията, те са осем.

 

На 4 март 1954 г. той е избран за първи секретар на ЦК на БКП, през 1956 г. е утвърден като единствен лидер на БКП, а властта я сдава на 10 ноември 1989 г.

През това време на поста са Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Джералд Форд, Ричард Никсън, Джими Картър, Роналд Рейгън и пропуснатият от авторите на въпросите в предаването Джордж Буш. Последният застава начело на САЩ на 20 януари 1989 г., когато Живков още управлява партията и държавата.

Последователите на фейсбук страницата на „Стани богат“ веднага реагираха, посочвайки грешката, а един от тях публикува и листа с тях:

 

Иначе самият съдия Симеон Михов показа тази вечер много добра обща култура.
След като мина безпроблемно през първите пет въпроса, той отговори правилно с „Христо Ботев“ на „Кой прочут българин не е роден в Карлово?“, а след това каза по нещо и за останалите опции – Христо Георгиев, Христо Мутафчиев и Христо Проданов.

 

Питането за 1500 лева бе „В кой филм героите влизат в чужди сънища, за да откраднат ценна информация?“ – Мементо, Генезис, Интерстелар или Опенхаймер. Тук участникът веднага каза, че и четирите са на Кристофър Нолан, което предизвика водещият Ники Кънчев да му ръкопляска. След това разказа по нещо за всяка от лентите и накрая правилно посочи „Генезис“.

 

Така се стигна до въпроса за американските президенти, а тук страхотно впечатление направи неговият син Боян, който му бе жокер в публиката. Младежът е на 21 години и учи „Право“ в Софийския университет. Той веднага се ориентира към отговор „7“, тъй като няма как да са по-малко, а пък 12 са страшно много. Боян се посъветва с баща си единствено за периода, в който Живков започва управлението на партията, и изреди последователно Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Форд, Ричард Никсън, Джими Картър и Роналд Рейгън. Той също не се сети за Буш, но може би защото сред вариантите нямаше цифрата осем.

 

След приемането на отговора за правилен Ники Кънчев поздрави Михов за знанията на сина му и му пожела да го надмине. Младежът пък разкри, че също като сестра си, иска в бъдеще да работи в Министерството на външните работи.

 

Участникът каза, че няма да заключва 3000 лева като втора сигурна сума, а веднага след тези му думи се чу сирената в студиото и така участието му ще продължи утре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал! Гонят Ергенът от БТВ?
Next: Проверка: Ресторантите масово отсвириха задължителния ПОС терминал

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.