Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям мистериозен тунел се крие зад Мадарския конник, който пази древни предания
  • Новини

Голям мистериозен тунел се крие зад Мадарския конник, който пази древни предания

Иван Димитров Пешев юни 19, 2023
madddarrstastt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Зад Мадарския конник има таен 10-метров тунел, който пази древни предания“, това сензационно твърдение обяви жепеецът лечител Георги Петков.

„Господ ми каза, че когато получа три лъча, България ще тръгне напред. Живеем във велика страна. Народът ни е беден, но ще дойде време, когато ще живее в благоденствие“, категоричен е той.

Ето какви други сензационни твърдения направи той в интервю за „Телеграф“:

– Г-н Петков, какви способности имате и откога са те? Как се появиха?

– Преди 30 години отидох на Кръстова гора с приятели. Беше сутрин. На небето видях едно римско седем като на плакат, стоя така и се затвори. Бях с бежов италиански костюм, с копринена риза. Отидохме горе на кръста.

В параклиса отдясно се наведох да се моля и изведнъж детето на моите приятели каза: „Бате Жоро, гледай какво стана, нещо се изля върху тебе!”. Първата ми мисъл беше: „Отиде ми костюмът”. Свалих си сакото и видях, че върху него имаше все едно изрисувани кръстове.

Казаха ми, че това е много хубаво, че Господ ме е благословил. На връщане към Горна Оряховица видях дъга. Като се прибрах, запалих свещ вкъщи и пушекът изрисува кръст. Разбрах, че това е голямо знамение. Оттогава Господ ми отвори пътя и започнах да помагам на хората. Бях 30-годишен.

– Получавали ли сте други знамения?

– Това през 1992 г. беше първото. После през 2013 г. получих лъч, пак беше на Кръстова гора. Тогава Господ ми каза, че когато получа три лъча, България ще тръгне напред. Втория лъч получих на Мадарския конник – на 20 юли 2015 г. Трети лъч още не съм получил. Бог ще каже кога.

– Бог е светлина, мисъл или глас?

– Бог е светлина, любов и глас. Това е.

– Как лекувате?

– Само с молитви, освен на български, и на арамейски езици, на езика на Исус Христос. Така влизам във връзка със Светия Дух. Като почна да пея и да чета, тогава слизат ангели и архангели и те изчистват всичко – и болестите, и негативната енергия, тоест магиите. Много съм силен.

– Къде става лечението?

– Според заболяването или нуждата от разваляне на магия казвам на хората къде да се срещнем – на Кръстова гора, в Арбанаси, в сливенското с. Чинтулово, в някоя църква. Аз отивам и там се моля за тях.

На Кръстова гора се моля на кръста, в Арбанаси на чудотворната икона, която е много силна. В Чинтулово има тракийско светилище, където свети Илия и свети Димитър помагат на хора с проблеми в краката, ставите, кръста. На Мадарския конник ходя да се моля за България.

– Защо се молите за България?

– На 20 юли преди 15 г. почувствах, че трябва да отида на Мадарския конник. Направих петохлебие – занесох питка от 5 части, вино, жито и плодове. Запалих дебела свещ, разлях виното – направих кръстове в четирите посоки, докато свърши, от житото също направих кръстове.

Започнах да се моля на Исус Христос и на Божията майка за прослава на България. Видях как се наредиха седем светии в бели мантии. Двама от тях сякаш ме хванаха и ме вдигнаха горе на скалата. Това беше само духът ми.

Вкараха ме в една дупка и ми показаха тунел, сигурно дълъг 10 метра. Там имаше рафтове и на тях наредени кожени свитъци с писменост. Имаше и пазители. Показаха ми жезъл и корона и ми казаха: „Трябва да знаеш, писмеността е по-важна от материалните работи”.

Аз само гледах, нищо не докоснах. Моят дух само пътуваше и гледаше. Казаха ми още, че България е велика страна. Народът живее бедно, но ще дойде време, когато ще живее в благоденствие.

Наказани сме заради богомилите, които са били горени на клада. А те са били Божии пратеници.

– С какви болежки ви търсят хората?

– Идват всякакви хора. Бог излекува едно момче от Велико Търново от левкемия. Моя племенница имаше проблеми с яйчниците, но се размина с операция и Бог й даде две красиви деца. За Господ няма неизлечими болести.

Има кармично обременяване, но когато човек вярва и се моли, и става по-добър, има помощ. Това иска Господ – любов и прошка, да станем по-добри.

– Как преценявате къде да се молите в конкретен случай?

– Хората с по-тежки болести водя на Кръстова гора, в по-леките случаи – на Чинтулово или на Арбанаси, в някоя църква, в манастира в Лясковец.

– Колко пъти е нужно да се молите, за да бъде излекуван човек?

– Господ като каже, може за един път да се излекува човек, може и за 3 пъти. Хубаво е три пъти да се ходи на Кръстова гора. Зависи от кармата на човека.

– Колко струва лечението или развалянето на магия при вас?

– Нямам цена на дарбите ми – кой каквото даде, за да си покрия разходите по пътуването. Господ казва: „Няма да имаш цена на дарбите, защото ако почнеш да злоупотребяваш с тия работи, ще ти отнема дарбите”. Едно момче дойде при мен, ходил при един известен от Варна. Взели му 400 лева и нищо не свършил. Изчистих му магия и вика: „Душата ми лети, лети”.

– Значи само с молитви помагате и за лекуване, и за разваляне на магии? Няма яйца, конци и т.н.?

– Не, не, няма такива, само с молитви чистя хората. С молитви и с песни на арамейски. Слизат ангели и слагат негативната енергия в нещо, което виждам, че е с капак, и го изгарят. Цялата негативна енергия се изгаря. По този начин вадя и болести, и магии, и бесове. Само с молитви. Мантрите, които пея, правят връзка с Бог. През 2011 г. ходих на Божи гроб.

Помолих се на гроба Господен и чух неговия глас. Каза ми нещо, което няма да забравя: „Твоето име е Симон. Сега ти отварям седмата врата – това е вратата на мъдростта и познанието.” Видях, че държи два ключа. Имам чувството, че съм живял по тия земи.

– Кои светии помагат най-много на хората?

– Най-много се моля на свети Иван Рилски. Той помага на хората, като му се моля. Благодарение на него едно дете, което не можеше да говори, проговори. Аз получавам и послания от него, които веднага предавам, като ги пиша в интернет. На 5 април 2013 г. ми даде много силно послание, което и през 2022 г. повторих.

Ще го кажа: „Това е следната моя молба и препоръка, за да пребъде моят скъп народ в благоденствие, възход и светлина. Даден ви е ключът за духовното ви начинание и благополучие. Останалото зависи от вас самите, добрата воля и ваши действия. Много е важно психическата ви настройка, това е на първо място. Мислите и действията ви да бъдат в положителна насока, за да успеете в начинанията си. Благословени сте в радост и скръб. Благословени сте във възход и падение. С нами Бог.“

– Имате ли информация какви тайни крие българската земя?

Хората не могат да стигнат до него. Излишно е да се опитват. Мястото ще се отвори едва тогава, когато Създателят реши.

Преди 6500 г. смятаната за египетска богиня на радостта и празниците Бастет се въплътила като тракийска принцеса по днешните български земи, за да опази знанието.

Кой е той?

Георги Петков е духовен лечител от Горна Оряховица. Работи на смени в БДЖ. Твърди, че на 30 години е получил първото си знамение на Кръстова гора и усетил, че има сили да помага на хората. Заявява, че изцеления се случват, като чете молитви – на български език и на арамейски – на който е говорил и Исус Христос. Петков твърди още, че само с молитви може да разваля магии, но всъщност самото изчистване на негативните енергии извършвали ангелите, които той призовавал.

Младият мъж разказва, че пазители на древните завети на Мадарския конник му открили, че ще дойде време, когато българите ще живеят в благоденствие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Всички слагаме магнити на хладилника, но дебне скрита опасност
Next: Имах много стари одеяла, които не ползвах, каква идея ми даде само свекърва ми какво да направя с тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.