Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям скандал с Д-р Цветеслава Гълъбова и Румяна Бъчварова, полетяха грозни думи
  • Новини

Голям скандал с Д-р Цветеслава Гълъбова и Румяна Бъчварова, полетяха грозни думи

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
dhjfjfghjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шефката на държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова със скандален пост във Фейсбук.

Повод за думите й е идеята на бившата МВР шефка и експосланик в Израел Румяна Бъчварова наред със смяната на Националния празник от Трети март на 24 май, да се подеме и офанзива срещу руските имена на забележителности у нас.

Ето какво пише Гълъбова:

„Румяна Бъчварова, която е приета с връзки в СУ /зная го от нейна състудентка, която помни късното появяване в курса на дъщерята на Генчо Бъчваров – последния главен редактор на в. Отечествен фронт/, иска смяна на националния празник, на имена на улици, че и на катедралата „Св. Александър Невски”.

Алоуууу, дъще комунистическа, що не се откажеш от бащиното си име? Че вестника на оф-то си е чисто комунистически. Откажи се от него, заплюй го, повърни на гроба на баща си, за да му благодариш, че и тътрузил задника ти в държавната „Волга“.

Ах, ти, гиди нещастна псевдодемократко, да ти кажа, че аз пък не ща да се сменят имена! Искам само едно – вас, гниди псевдодемократични, да ВИ НЯМА. Марш по островите, че ми тровите въздуха”.

След публикацията заваляха коментари срещу грубия език на д-р Гълъбова.

Кремена Кунева

Директор на държавна психиатрична болница. И на тази жена и плащаме заплатата.

Yordan Ivanov

Тази трябва да бъде пациентка в психиатричната болница, а не директор

Natalia Lyubenova

Език мой, враг мой! Разголват се в обезумялата си омраза и добавят краски към изкривените си от злоба лица. Дай Боже, все повече хора да видят истинските им портрети.

Galya Pindikova

Пациентка на самата себе си! Наглост, неморалност, в кое време живее?

Яна Табакова

Има ли кой да я попита Гълъбова тя при кой комунистически гниди е в момента? Какви са хората в Левицата, те от кои родове са.. агент Гоце, пикаещият във фонтана, Дончева, Кадиев, Манолова и всички останали ретро комунисти?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия се случи: 30-годишен мъж загина по нелеп начин след каскада
Next: Оставиха за постоянно в ареста Георги! Съдиите бесни, гонят журналистите

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.