Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям студ ни чака през декември – ще се мръзне на минус 10 градуса, а ето какъв обрат идва по Коледа
  • Новини

Голям студ ни чака през декември – ще се мръзне на минус 10 градуса, а ето какъв обрат идва по Коледа

Иван Димитров Пешев декември 1, 2022
studasodaosdoas.jpg

Предвид наближаващите декемврийски почивни дни, повечето от нас с нетърпение очакват прогнозата на синоптиците за декември , за да могат да планират евентуални пътувания. Ето какво време ни очаква през последния месец от настоящата година:

Най-ниските температури през декември у нас ще бъдат между минус 10 и минус 5 градуса, а най-високите – между 10 и 15 градуса.

Това прогнозират синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Тази година през декември се очаква средната месечна температура да бъде около нормата, която в Северна България и по високите полета е от 0 до 2 градуса, в Горнотракийската низина – 2-3 градуса, по Черноморието и в най-южните райони – 4-6 градуса, а в планините е от минус 8 до минус 2 градуса.

Не изпускай тези оферти:

Месечната сума на валежите ще бъде около и над нормата, която в по-голямата част от страната е между 40 и 60 литра на квадратен метър, в планините – до 70 литра на квадратен метър, а в най-южните райони – между 70 и 110 литра на квадратен метър.

През декември динамиката на атмосферните процеси над Балканския полуостров ще е повишена и времето у нас ще е динамично с чести промени на температурите и на фазата на валежите.

През повечето дни от първото десетдневие над страната ще преобладава облачно, на места в равнините – и мъгливо време. През първите дни от периода от югозапад ще се пренасят топли и влажни средиземноморски въздушни маси.

Ще има и валежи, предимно от дъжд, които в нощните часове в Предбалкана и по високите полета ще преминават в сняг. В средата на десетдневието температурите ще се понижат и на повече места в Северна България дъждът ще премине в сняг.

В края на периода и през първата половина от второто десетдневие се очаква по-съществено повишение на температурите. Времето ще се задържи облачно, на много места с валежи, предимно от дъжд. Има повишена вероятност за създаване на валежна обстановка и на места валежите да са значителни.

През последните дни от второто и началото на третото десетдневие отново ще застудее и дъждът в Северна България и по високите полета ще премине в сняг.

В средата на периода вероятността за валежи намалява, очаква се и относително повишение на температурите. През последните дни от месеца отново има вероятност за валежи и за понижение на температурите.

Астрономическата зима започва на 21 декември, в 23.48 ч.

Continue Reading

Previous: Трагедия! Мерцедес помете жена, почина в болницата
Next: Оказва се, че не всеки знае за какво служат трите отделения на пералнята. Ще ви разкрием

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.