Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям удар за Стефан Янев, партията му се разпада
  • Новини

Голям удар за Стефан Янев, партията му се разпада

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
qeneqnneqvnevsteff.png

Скандал разтресе най-новата българска политическа партия.

Съоснователката на партия „Български възход“ Ралица Симеонова обяви, че напуска проекта в деня на неговото учредително събрание.

Сочената за „дясна ръка“ на бившия служебен премиер Стефан Янев обяви решението си с пост във Фейсбук:

„Скъпи приятели,

Много от вас ми пишат, че се страхуват да не бъдат излъгани отново. Много от вас разглеждат „Български възход“ като алтернатива на компрометираното политическо статукво. И той наистина беше замислен като алтернатива, като пример за това как се прави един подобен партиен субект. Когато се ангажираш с политически формат, в който са фокусирани толкова много надежди и очаквания, отговорността е огромна. Поне от моя гледна точка е така. Защото за мен хората не са просто някакъв електорат. Не гледам на тях като на инструмент, който да ми осигури възможност да съм някъде или да получа нещо. За мен хората и общността са крайната цел на политиката. Последната трябва да обслужва именно тях, техните интереси и техните потребности. За добро или за лошо една от основните ми черти е, че съм твърде директна, открита и понякога леко крайна в отстояването на принципите, които смятам за правилни. И много сериозно се отнасям към ангажиментите, които поемам. А обещах да не лъжа и да не злоупотребявам с доверието на хората, които ми вярват.

Вече имах възможност да подчертая, че основен проблем в новата формация „Български възход“ е кадровият и той, за съжаление, не ми изглежда решим, не и към днешна дата. Формацията е обект на нездрав интерес и се пълни със странни партийни отломки и компрометирани личности. Кадровите решения са много важни, защото в крайна сметка идеите се реализират от хора. Ето защо, прецених, че няма как да бъда част от този проект, чрез който аз, в лично качество, не мога да изпълня основния си ангажимент, т.е. не мога да гарантирам, че няма да бъдете излъгани и предадени за пореден път.

Принципите са над всичко, защото те осмислят всяка кауза, като й придават реална стойност и тежест. Винаги съм се опитвала да отстоявам принципите, в които вярвам, без значение от потенциалните последствия. За мен честта, достойнството, истината, родолюбието и справедливостта не са клишета. Компромис с тях не мога да направя, защото държа съвестта ми да е чиста. Вложих много енергия, усилия, емоции и лични средства през последните месеци, но една птичка пролет не прави, нито две, нито три…

Благодаря на свестните хора, с които работих досега и с които се опитахме да вкараме качество и смислено съдържание в този проект. За съжаление, не сме критична маса. Все пак пожелавам успех и дано постепенно форматът да се изчисти от плявата, да стане жизнен и да допринесе за доброто на България. Аз пък ще се радвам на свободата да изразявам открито гражданската си позиция, както е било винаги досега.

Пиша горното, за да няма излишни спекулации защо не съм на Учредителното събрание днес.“

dunavmost.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вcички, кoитo ca рoдeни мeжду 1950 и 1990 гoдинa трябвa дa прoчeтaт тaзи cтaтия
Next: Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.