Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Голям църковен празник е! Традициите и обичаите повеляват днес да…
  • Без категория

Голям църковен празник е! Традициите и обичаите повеляват днес да…

Иван Димитров Пешев декември 7, 2024
Screenshot_1

На 7 декември в църковния календар е денят на паметта на св. Амвросий, епископ Медиолански. На този ден църквата у нас и в Румъния почита паметта на Филотея Търновска. Ето какви са традициите и обичаите, свързани с празника.

История на празника
Св. Амвросий е известен духовен водач и теолог през 4 век. Той е роден в Рим през 340 г. и е син на префект. Амвросий получава добро образование и заема високи постове в римската администрация, но по-късно отива да служи в църквата.

Той става епископ на Милано (съвременно Милано) през 374 г. Амвросий бил известен със своята силна вяра, морални принципи и защита на църковната автономия. Той се е борил срещу много разпространеното по това време арианство и играе важна роля в укрепването на православното християнство. Амвросий е известен и със своите проповеди и литературни произведения, най-известното с Правилото на Свети Амвросий, което повлиява развитието на каноничното право. Умира през 397 г. и е канонизиран за светец.

Св. Филотея е била родом от град Поливот. Родена е богато семейство, тя била омъжена от родителите си на 14 години, но скоро след сватбата си овдовяла. След загубата на съпруга си, тя се отдала на монашески живот. Филотея заживяла в колиба до близкото езеро. Заради лечителската дарба, която притежавала, при нея се стичали хора от различни населени места, за да намерят изцеление.

Традиции, обичаи и забрани на 7 декември
Не трябва да мислите за негативното, да ругаете или да се карате. На момичетата е забранено да сресват или да мият косата си. Жените не трябва да шият и плетат.

Сред нашите предци е имало много интересни гадания за този ден:
ако денят е сух, това вещае суша през лятото;
ако слънцето се крие зад облаците – очаквайте снеговалеж;
ако има мокър сняг – лятото ще бъде дъждовно;
ако времето е мъгливо – ще дойде виелица.
На църковния празник 7 декември, както и на всеки друг ден, църквата не одобрява псувните, скверните думи, кавгите, алчността, завистта, мързела и отчаянието. Не трябва да отказвате помощ на някой, който я поиска.

Според народните поверия на този ден не трябва да се забавлявате или обратно да тъгувате безмерно – според народните вярвания и двете обещават 40 дни нещастие.

Св. Амвросий Медиолански се счита за покровител на учителите, проповедниците и певците. На православния празник днес хората се обръщат към светеца за различни битови проблеми, а тъй като той е имал дарбата да лекува хора, молитвите към светеца могат да помогнат на болните, особено на децата.

От този ден нататък е обичайно да започва подготовката за Коледа – да подреди дома и да започнат приготволенията за празника.

Continue Reading

Previous: Трагедия навръх празника: Мъж и две деца загинаха на място при адска катастрофа
Next: Мариана Попова призна за неочакван проблем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.