Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордей се България, националите ни с втори успех над световните шампиони от Полша, класирахме се на 1/2 финалите на Мондиала
  • Новини

Гордей се България, националите ни с втори успех над световните шампиони от Полша, класирахме се на 1/2 финалите на Мондиала

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
screen.jpeg

Българският национален отбор по волейбол за мъже до 21 години постигна втора победа в рамките на няколко дни над тима на световните шампиони от Полша.

Победата класира нашите момчета за 1/2 финалите на Мондиала.

„Лъвовете“ са записали 5 победи от 5 мача. Победата срещу Полша дойде с 3:0 гейма /25:18; 35:33; 25:20/.

Националите имат още един мач от втората групова фаза, той ще бъде срещу тима на Иран, който също се представя много силно на шампионата.

Родните национали се представят по прекрасен начин на надпреварата.

Още спорт:

Сериозна война се разгаря по високите етажи в Ботев Пловдив. Строителят стадион „Христо Ботев“ Илиян Филипов излезе с много остра позиция, в която директно напада Александър Ослан.

Публикуваме позицията на Илиян Филипов без редакторска намеса:

„Уважаеми ботевисти,

На 8 юни 2023 г. обявих, че не участвам в оперативното управление на клуба, тъй като срещам недоразумения в управлението.

Основната причина за това е лицето Александър Ослан, изживяващо се като сив кардинал в Ботев. Именно той направи множество интриги, които дърпат моят любим клуб само и единствено назад.

Аз като човек, управляващ голям брой фирми, не мога да участвам в подобен вид управление. Ботев е отборът на моето сърце и винаги ще помагам.

И за да няма интриги и спекулации, държа да кажа, че сме в отлични отношения със собственика на клуба – Антон Зингаревич. И ако той има нужда от моята подкрепа, винаги ще я получи, но аз и на него лично съм изразил категоричното си мнение, че с лицето Ослан няма как Ботев да върви напред.

Относно стадион „Христо Ботев“, строителството върви с пълна сила, работим както по това стадиона да получи 4-та категория от УЕФА, така и по цялостното завършване с покрита козирка и фасада. В края на август ще започнем монтирането на козирката на Северната трибуна, а малко след това и на Южната трибуна.

Имаме подписани договори с две фирми, които ще работят паралелно по двете трибуни. Целият план е направен така, че строителните дейности да не възпрепятстват мачовете на Ботев в efbet Лига.

Най- хубавото нещо в последните месеци за Ботев е назначаването на Станислав Генчев за треньор. Благодаря на Антон Зингаревич, който се съгласи, че именно Генчев е правилния човек.

Това, което видях на мачовете с Арис и Раднички Ниш е един различен отбор. Надявам се, че скоро Генчев ще получи обещаните футболисти и ще направи боеспособен отбор, който да рад-ва феновете с играта си.

Затова призовавам всички ботевисти по един или друг начин да подкрепим Ботев в предстоя-щия мач с Локомотив и да покажем кой е господарят на Пловдив!

С Уважение,

Илиян Филипов“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Реална е новината за Миглена Ангелова – Г-жа Искрено и лично, потвърждавам отговаря на истината
Next: Обявиха колко хора може да изхранва България, ще останете смаяни от цифрата

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.