Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него
  • Новини

Гордост! Българин изуми с рекорд за Гинес, цял свят ще научи за него

Иван Димитров Пешев август 15, 2022
geneinisbgg.png

Русенецът Теодор Цветков, известен с благотворителни каузи, които подкрепя, постави световен рекорд, който очаква да бъде вписан в „Гинес“. В продължение на 71 часа той плува във водите на езерото в лесопарка „Липник“ край русенското село Николово.

Младият мъж е поставил началото на плувния маратон в четвъртък, като го е завършил успешно в неделя следобед.

Теодор Цветков посвещава постижението си на своите спонсори, близките и на екипа си.

От кметството в Русе информират, че Цветков е трябвало през този месец да преплува Черно море с екологична кауза, но военната обстановка го е възпряла.

Българският спортист вече е част от Книгата на рекордите „Гинес“, след като преплува 10 километра с една ръка, а сега записа още едно изумително постижение.

„71 часа непрекъснато плуване! Успях да подобря и поставя рекорд на „Гинес“. Но не това е най-важното. Успях да преборя себе си, да докажа, че пред човешкото тяло и пред психиката волята побеждава и стои най-отгоре в йерархията. Благодаря за цялата подкрепа, това събитие нямаше да е същото без всеки един от вас! Вярвам, че най-доброто предстои.

Вярата е непоклатима. Способностите са надминати. Бяха невероятни 71 часа. Щяха да бъдат 72 часа, но заради бурята се наложи да изляза от водата. Не се предадох нито за миг! Защото вярата ми е непоклатима!“, бяха първите думи на Теодор Цветков след рекорда.

„Буря, дъжд, вятър… Природните стихии не успяха да застанат на пътя ми, а само да ме изкарат от водата час по-рано. Още едно напомняне, че понякога природата наистина ни говори, а нашата роля е да се вслушваме в нея. И да се грижим за нея. Тя няма да ни подведе. Няма достатъчно силни думи, с които да изразя всичко изпитано и преживяно през последните седмици.

Защото и подготовката беше изключително важна, за да мога днес да застана пред вас и да се радвам заедно с вас на този успех, който посвещавам на децата, близките, приятелите, екипа си и всеки един, който до последно вярва в мен“, добави Цветков, който е под лекарско наблюдение за възстановяването си, а следващата му цел е да преплува Черно море от Одеса до Бургас.

През май русенецът плува 24 часа в закрит басейн, а миналото лято завърши втори в ултрамаратона в река Самара в подкрепа на световната кауза за справяне с глобалното затопляне.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание! МВР намери цаката на всички, пускат 8500 полицаи да следят поведението на шофьорите
Next: От ГЕРБ изправиха косите на народа с данни на НСИ за поразиите на Промяната: Страшно е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.