Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гостите си мислят, че в апартамента ми има скъпи ароматизатори, но всичко в къщата ми ухае с тези малки трикове
  • Новини

Гостите си мислят, че в апартамента ми има скъпи ароматизатори, но всичко в къщата ми ухае с тези малки трикове

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
wqrsgdfhfghfghrthtr.png

Обичам, когато в къщата има ненатрапчив фин аромат. Но в същото време не понасям магазинни аромати и други освежители за въздух. Техните аромати ми се струват твърде натрапчиви и неестествени.

И все пак намерих решение на проблема си. Сега в моя апартамент винаги има приятен аромат. Когато гостите за първи път влязат в къщата ми, те мислят, че използвам скъпи арома-дифузери, но всъщност малките трикове ми помагат.

Няколко капки в канализацията

Да, така създавам прекрасен аромат в банята. През деня никой не използва банята, като правило използваме мивката, за да си измием ръцете. Вечерта след като всички си вземат душ капвам 5-7 капки етерично масло в канала. И така приятният аромат в банята е осигурен за целия ден.

Ако няма баня, например, монтирана е душ кабина, капваме масло в канала на мивката. Дори ако мивката се използва многократно през деня, не се притеснявайте, ароматът ще се извиси в стаята за дълго време. Тъй като маслото се утаява в сифона и не е толкова лесно да го измиете от там наведнъж.

Не забравяйте кофата за боклук

Имаше случай, преди няколко години „се закачих“ за ароматизирани торби за боклук. Колко е хубаво, като поставите такава торбичка в кофата и тя излъчва приятен фин аромат на лавандула или лимон. И в резултат мирише на пролетна градина под мивката.

Такива опаковки струват доста по-скъпо от аналозите без мирис. И разбрах колко лесно е да спестите пари, като купувате обикновени торби за боклук, но в същото време да не загубите приятния аромат.

Всеки път, когато сменя с нова, капвам в нея 3-5 капки от същото етерично масло. За по-добър ефект разтривам малко маслото вътре в торбичката.

Същият трик може да се направи и с торбата за боклук в тоалетната.

Памучен тампон върху радиатора

Това е най-простият ароматизатор, за който можете да се сетите. Взимаме памучен тампон и върху него слагаме няколко капки етерични масла. Сложих го на радиатора и през деня стаята има приятен аромат. Веднага щом започне да отслабва, добавете още няколко капки към тампона.

Използвайте базови масла, те имат по-богат аромат: планински бор, мента, евкалипт, лавандула, пачули.

Овлажнител

Не се притеснявайте, не предлагам да бягате до магазина за онзи скъп овлажнител, който ще съска нагоре със струя. Възможно е овлажняване на въздуха в апартамента без прекомерни инвестиции.

Нуждаем се само от бутилка със спрей. Можете да го купите в магазина или да го вземете от освободения почистващ препарат за стъкло (само не забравяйте да изплакнете добре контейнера и самия спрей).

Налейте вода в бутилката със спрей, добавете там 30 капки етерично масло. Разклатете добре и напръскайте из апартамента. По този начин ще има два ефекта с един удар – ще направите въздуха в апартамента по-влажен и ще създадете приятен аромат.

Веднъж на час-два пръскам този състав върху завеси, стени, подлакътници на дивана. Текстилът поема много добре миризмите и след това ги отдава, поддържайки приятен ароматен фон. Пръскам моя спрей и право във въздуха. Между другото, забелязах, че след такава процедура прахът в стаята става много по-малко, а дишането е по-лесно и по-приятно.

Измиване на пода

Всеки път, когато започна да мия или бърша пода в кофа с вода, добавям 10 капки етерично масло. След като почистите къщата, искате да дишате дълбоко – такава чистота и свежест си заслужават!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена му го кара да изгони майка си от собствената им сватба, но той прави нещо, за което никой не би си помислил
Next: Трагедия! Дни след като получава мечтаната работа, напуска света ни само на 46 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.