Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готвачът Емил спечели много пари в Стани богат и заминава за Япония
  • Новини

Готвачът Емил спечели много пари в Стани богат и заминава за Япония

Иван Димитров Пешев март 25, 2023
gasgasotastkasdaskdsa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Готвачът Емил Димитров стигна до въпрос за 20 хиляди лева

Впечатляваща игра направи един от най-позитивните участници през този сезон в „Стани богат“ – Емил Димитров от Силистра.

Водещият Михаил Билалов сподели за него, че е счетоводител по диплома и готвач по призвание. Постоянно усмихнатият мъж има златна значка от Българския туристически съюз, тъй като е посетил и 100-те национални туристически обекта.

 

Вчера той направи силно представяне и стигна до въпрос за 5000 лева, като заключи 3-те бона като втора сигурна сума преди това. Участникът бе ползвал и два жокера.

 

„Доста по-различно е от това да даваш отговори от вкъщи пред екрана. Тук емоцията е по-различна. Препоръчвам на всеки да дойде и да опита“, каза Димитров преди да продължи играта си в днешния епизод, а Билалов го похвали, че много добре си е ползвал жокерите до момента:

„Рискува когато трябва, подсигури се когато трябва и подхождаш с много позитивна нагласа, което няма начин да не се отрази на играта“. „Хората са казали – с позитивизъм към прогрес“, отвърна с усмивка участникът.

 

Първото, което Билалов го попита, бе: „Коя фундаментална за България книга започва с главата „Ползата от историята“?“ – „Рибният буквар, „История славянобългарска“, „Записки по българските въстания“ или „Под игото“. „Имах някакво странно чувство още преди да ми излезе въпроса, че е „История славянобългарска“.

 

Чел съм „Под игото“, но отдавна. Двоумя се между тези две книги“, каза силистренецът и помоли за жокер „50:50“. Компютърът остави първите два отговора, а Емил се довери на първоначалната си интуиция и така продължи напред.

 

Въпросът за 10 000 лева бе следният: „Какво се съхранява в международното хранилище на остров Шпицберген от норвежкия архипелаг Свалбард?“ – „Книги от цял свят“, „Семена на растения“, „ДНК проби от всяка нация“ или „Оръжия“, попита го Билалов. Димитров поразсъждава и се насочи към втората опция. „Маркирам „Семена на растения“! Аз съм дошъл да играя“, категоричен бе Емил и това се оказа правилен отговор.

 

Последва питане №12 за 20 000 лева: „Енхедуана е смятана за най-ранния писател, който е известен по име. Каква е била тя?“ Вариантите за отговор тук бяха „Грънчарка“, „Гейша“, „Знахарка“ и „Жрица“. Участникът реши да се откаже, като извън играта посочи „Знахарка“, но се оказа, че „Жрица“ е верният отговор.

 

В крайна сметка готвачът си тръгна с 10 000 лева, признавайки, че с тях ще си направи екскурзия до Япония.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ани Салич ремонтира манастир
Next: Цял Пловдив говори за булката Микаела заради това, което направи на сватбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.