Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готвач отряза главата на кобра, тя го ухапа и уби 20 минути по-късно!
  • Новини

Готвач отряза главата на кобра, тя го ухапа и уби 20 минути по-късно!

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
kboroagooava.jpg

Готвач умря, след като плюеща кобра го ухапа по ръката – 20 минути, след като той отрязал главата й. Това съобщи електронното издание на „Дейли мейл“, цитирано от новини.бг.

Пенг Фан от китайската провинция Гуангдонг приготвял специално ястие от индонезийска плюеща кобра, която е рядък деликатес.

Малко преди да изхвърли главата на кобрата в кофата за боклук, тя го ухапва.
Инцидентът е станал в местен ресторант.

Полицията съобщава, че готвачът е починал, преди да му бъде дадена противоотрова в болница.

Жертвите на индонезийските плюещи кобри умират вследствие на парализа на дихателната система.

СЪВЕТИ ЗА ЗМИИТЕ В България:

Топлите дни са идеалният момент, в който змиите излизат, за да се пекат на слънце. По принцип ако не ги закачате, няма да имате проблеми. Змията не напада първа, ако не се почувства застрашена.

Но в същото време не са изолирани и случаите, в които хората търсят помощ, защото са били ухапани от змия.

У нас живеят 16 вида змии, като не всички от тях са отровни. От змиите по нашите земи 5 вида имат способността да произвеждат токсини, като само на 2 от тях отровата е относително опасна за човека – пепелянката и усойницата.

Ако сте ухапани от змия, най-важното е да определите дали е отровна или не. За разлика от неотровните змии, отровните имат триъгълна глава и тесни елипсовидни очи.

Те се различават и по формата на телата си, отровните са къси и набити, за разлика от неотровните, чието тяло е тънко и издължено. Все пак трябва да се отбележи, че разграничаването на змиите по този начин се отнася само за района на Европа.

Ако ви ухапе змия, недейте да се опитвате да я търсите. Това само ще увеличи риска да пострадате отново. Ако все пак змията бъде убита, тогава е желателно да я занесете в болницата за точна идентификация, което да помогне при определянето на правилната противоотрова.

На мястото на ухапването обикновено се виждат две прободни рани от зъбите на змията, на около 6 до 8 мм една от друга, въпреки че е възможно да има само една рана или дори само драскотина. Намирането на рана не означава, че непременно е инжектирана отрова в тялото.

Симптоми на ухапване от змия

В рамките на два часа на мястото на ухапване се появяват болка и подуване. При тежко отравяне болката се появява бързо и е необичайно остра; отокът също се разпространява бързо и може да бъде придружен от обилно подкожно кървене.

Заедно със зачервяване на кожата могат да се появят мехури с кърваво съдържание. Непосредствено след ухапването се появяват симптоми като световъртеж, гадене и повръщане, усещане за обща слабост и подуване на областта на лимфните възли (в слабините при ухапване по крака или в подмишницата при ухапване на ръката).

Бледата и студена кожа, покрита с пот, с ускорен пулс и спадане на кръвното налягане са признаци на шок, който обикновено се развива постепенно и е основната причина за смърт.

Лечение на рани

Ако змията не е отровна, раната трябва да се измие обилно с вода, да се намаже с антибиотичен мехлем и да се увие с бинт. Трябва да се провери кога за последен път лицето е ваксинирано срещу тетанус, така че ако са минали повече от 5 години, ваксината трябва да се повтори.

При съмнение за отровна змия ухапаният трябва да остане неподвижен, т.е. трябва да се избягва най-малкото движение, а ръката или кракът с раната от ухапване трябва да се обездвижи.

Не се препоръчва изсмукване на отровата на мястото на ухапването! Превързването на рана от ухапване също не се препоръчва, тъй като може да доведе до усложнения.

Превързването е добре да се извършва от медицинско лице. Също така не трябва да се слага лед върху раната.

Необходимо е незабавно да откарате лицето в болницата.

Обикновено жертвите на ухапване от змия се хоспитализират, независимо дали змията е отровна или не.

Антидотът за ухапване от змия се дава в болнични условия интравенозно и само при стриктни показания, тъй като самият серум може да причини сериозни и дори животозастрашаващи реакции.

Предотвратяване на ухапване от змия

Внимание! Повече змии това лято в Смолянско

Някои ухапвания, като например когато някой случайно настъпи змия, е почти невъзможно да се предотвратят. Има обаче предпазни мерки, които могат значително да намалят шанса да бъдете ухапани от змия:

Оставете змията на мира. Много хора са ухапани, докато се опитват да убият змия или да се приближат възможно най-близо до нея. Змиите обикновено бягат и рядко нападат.

Избягвайте високата трева, ако нямате подходящи обувки (дебели кожени ботуши) и останете по утъпканите пътеки колкото е възможно повече.

Не поставяйте ръцете и краката си на места, които не се виждат (например не поставяйте ръката си в храст или зад камък). Не вдигайте камъни или парчета дърво, освен ако не сте достатъчно далеч от потенциална атака на змия.

Бъдете особено внимателни и нащрек, ако катерите скали.

Как да изгоните змиите от двора си

Въпреки че повечето змии не са отровни, те често са нежелани гости в нашите имоти. Косенето и почистването е сравнително лесен начин да намалите възможността за заселване във вашата градина.

Подслон и източници на храна

Повечето от тези хищници предпочитат да избират хладни, влажни и тъмни местообитания, като купчини дърва, дъски ,гъсти храсти или висока трева. А мишките и гризачите също използват тези места. За да намалите възможността от поява на змии, премахнете потенциалните скривалища както за хищници, така и за плячка.

Косете тревата редовно и подрязвайте живия плет, особено тези, които растат близо до земята. Поставете камъни и дърва за огрев далеч от градината и къщата, а още по-добре на рафтове. Освен това дръжте храната за домашни любимци в запечатани кутии.

Природни репеленти

Поръсете сода за хляб около градината и двора си и ще отблъснете змиите, които според някои изследвания не харесват содата. Така че, ако се страхувате от змии, поръсете сода за хляб на малки купчинки в градината.

Най-големите врагове

Чести врагове на тези влечуги са кучетата и разбира се токачките. Кучетата реагират много бурно на близостта на змиите и често се сблъскват с тях, пише zdrave.to

Токачките са птици, които издават специфичен звук, когато наоколо има змии. Има народно поверие, че ако имаш токачка в двора, змията няма да дойде там. Токачките са тачени и в борбата с гризачи и вредители.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син и онемяха от видяното
Next: Черна вест огласи държавата. Внезапно почина велик Български певец. Поклон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.