Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готвят голяма изненада в метрото: Софиянци ще са доволни
  • Новини

Готвят голяма изненада в метрото: Софиянци ще са доволни

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2024
dfbgdgfbgfjgkhgkhj.png

Добри новини за метрото в София. Чешки влакове ще возят пътници в софийското метро през есента на 2026 г. Това съобщиха от „Метрополитен“ на страницата си във Фейсбук.

От компанията информират, че новите четиривагонни мотриси ще бъдат произведени от един от най-големите европейски индустриални конгломерати –„Шкода”. Плановете са новите влакове да влязат в експлоатация по линии 1, 2 и 4.

„Целта е с въвеждането в експлоатация през 2026 г. на осемте влака и на изграждащата се в момента междинна станция между спирките „Сливница” и „Обеля” да се намалят интервалите на движение по линии 1, 2 и 4, предвид нарастването на пътникопотока през последните две години и след пускането на новата метростанция. Очаква се тя да обслужва в перспектива над 8000 пътници от трите жп направления в западна посока“, посочват от „Метрополитен“.

Договорът за изработването и доставката на осем влака „Шкода” между Столична община и чешкия конгломерат е подписан на 13 юли м.г., а на 20 септември влезе в сила с официалния старт на споразумението, се уточнява в съобщението. До 20 септември 2026 г. мотрисите трябва да са доставени и готови да возят пътници.

„На 24 ноември 2023 г. одобрихме проекта на влаковете, така че чешкият производител може да премине към следващата фаза – избор на доставчици и осигуряването на части на влаковете. Съгласно времевата програма до края на януари 2025 г. ще бъдат готови осемте коша на мотрисите. След това имаме заводска приемка, която се прави на място.

Първият влак ще бъде готов пред юли 2025 г., вторият през август, третият – през ноември, а последният осми влак трябва да бъде приет през март 2026 г.”, съобщи ръководителят на проекта за доставката и въвеждането в експлоатация на влаковете д-р инж. Николай Николов от „Метрополитен”.

Влаковете ще пътуват по железен път до София, прикачени към влакови композиции. Според плановете на производителя през май 2026 г. и осемте влака трябва да са в София. Вагоните ще бъдат оборудвани със система за видеонаблюдение в салоните, ще имат и климатик.

Ще има места за инвалидни колички и велосипеди, отбелязват от „Метрополитен“ в публикацията. Максималната скорост, която ще развиват, е 90 км/час. Първият влак, който пристигне, ще бъде подложен на изпитания и след това ще се въведе в експлоатация. Същото ще се случи и с останалите седем.

Стойността на поръчката е 134 млн. лева. Досега са платени 30% аванс и 10% за проектиране чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 с безвъзмездна финансова помощ от Кохезионния фонд на ЕС. За останалата сума „Метрополитен” кандидатства по програма „Развитие на регионите”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНТ готви нова бомба: Дава ефир на Николаос Цитиридис?
Next: Край на договора без неустойки с мобилния оператор искат българите

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.