Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Готови само за 10 минути. Съседката донесе рецептата от Турция, цялата махала ги приготвяме
  • Новини

Готови само за 10 минути. Съседката донесе рецептата от Турция, цялата махала ги приготвяме

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
gotiasivaisvoas.jpg

Плоски хлебчета със сусам и масло са най-вкусните, които сте яли някога. Щом ги опитате, ще ги правите само по тази рецепта.

Необходими продукти:

грис – 150 г
брашно – 420 г
сол – 1 ч. л.
мая – 20 г
топла вода – 340 мл
краве масло – 40 г
сусам

Приготвяне:

Не изпускай тези оферти:

Смесете пресятото брашно с гриса, солта и маята, разбъркайте.

Постепенно добавете топлата вода и замесете много меко тесто. Най-важното нещо е да не прекалявате с водата, за да не се налага да добавяте много брашно и да не получите много стегнато тесто.

Покрийте тестото и го оставете за 1 час на топло място.

Поръсете масата с брашно и премесете тестото.

Разделете го на две части и разточете всяка на кора. Изрежете кръгове, покрийте ги с кърпа и ги оставете за 5 минути.

Запържете ги в горещ сух тиган до златисто кафяво от двете страни.

Подредете ги едно върху друго, като обилно ги намажете с парче масло и поръсите със сусам.

Вече няма нужда да купувате хляб. Тези плоски хлебчета със сусам са толкова меки и апетитни. Ако искате сладък вариант, добавете лъжица захар към тестото, поръсете с маково семе и сервирайте с чай.

Още рецепти:

Ето какво ще направи напитката на тялото!

Трябва да кажа веднага: тази напитка има странен вкус. Много хора може да не я харесат! Но според ефекта – естествено лекарство, много силно.

Незабавно възстановете тялото и се изправете на крака!

Такъв бананов коктейл се приготвя за нула време. Основното хранително вещество е бананът, който съдържа калий, магнезий и фосфор.

Калият е полезен за всички мускули, включително мускулите на сърцето. Фосфорът ще помогне на тялото да се справи с усвояването на въглехидратите.

Канелата ще помогне за предотвратяване на болестта на Алцхаймер, Паркинсон, множествена склероза, различни тумори и менингит. Важен момент: за напитка трябва да изберете канела в естествената й форма, а именно пръчици, а не прах!

Тази невероятна подправка ще помогне в борбата срещу безплодието, тъй като балансира количеството женски и мъжки хормони в тялото на жената. Освен това канелата значително ще намали нивата на кръвната захар и холестерола!

Ефектът от пиенето на чудотворна напитка се забелязва след 3 дни. Можете да използвате презрели банани, за да го направите!

Банани с канела

СЪСТАВКИ

1 литър вода
2 нарязани банана
2 пръчици канела

ПРИГОТОВЛЕНИЕ

Сварете вода с канела.
Поставете бананите в топла вода, оставете водата да заври.

Охладете и изпийте коктейл час преди лягане.

Добро храносмилане, здрав сън, подобрена памет, повишен хемоглобин – това са само малка част от положителните ефекти от консумацията на бананова инфузия.

Перфектно успокоява нервната система, опитайте със сигурност!
Ползите за здравето на бананите са неоспорими.

Препоръчвам ви през следващата седмица да използвате лечебна напитка, това е спасение през есенно-зимния сезон, когато тялото е отслабено от внезапни студове. Желая ти много здраве!

Още рецепти:

Няма човек (без значение мъж или жена), които да не се е сблъсквал с въпроса „Какво да направя за ядене?“. Мнозина от нас прибягват до нещо бързо, лесно, но и вкусно.

Ако и вие търсите отговор на вечния въпрос с приготвянето на нещо за хапване, то то jenata.blitz.bg имаме перфектното решение за вас.

„Когато ми се дояде нещо вкусно, винаги си приготвям тази супа!“, така читателка на jenata.blitz.bg започва писмото си, което изпрати до фейсбук страницата наmyasto.eu, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки.

Тя сподели как приготвя бърза и вкусна крем супа от батат (сладък картоф).

„Продуктите са малко, излизат евтино, а крайният резултат е „Уау!“. Всички у дома я обожават“, споделя читателката ни.

Необходими съставки: Сладък картоф (750 грама), изсушени домати (15 грама), лук (1 брой), стрък целина (3 броя), сметана (100 грама), картофи (200 грама), вода (2 литра), корен от джинджифил (40 грама), бадемово мляко (1 литър), стрък магданоз.

Начин на приготвяне:
Обелете картофите, целината, лука и джинджифила. Нарежете ги на кубчета и запържете всичко в намазнен тиган.

Добавете вода и оставете да къкри за 10 минути, докато омекнат съставките.

Добавете бадемовото мляко, сметаната и разбийте с пасатор до гладкост.

Преди да сервирате, можете да украсите ястието с клонче магданоз и тънко нарязани сушени домати.

Това е – бързо, лесно и много вкусно! Добър апетит!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова влезе в студиото и обяви как са измамили най-бедните пенсионери с увеличението
Next: България в сълзи: Баща, майка и син загинаха в касапница край Нови чифлик

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • България осъмна с 4 кръстта. Гледката на мястото е зловеща, хората плачат за Валери, Краси и другите младежи
  • От последните минути! Нещо става: Почерня от полиция под моста на Пловдивския панаир
  • Жесток скандал избухна в Ергенът: Любов в рая! Галена отмъква втория мъж на Цвета, ясновидката заплаши да…
  • Руските медии бият тревога: Драма със самолета на Путин над Москва
  • Един човек загина при катастрофа между два леки автомобила на път I-5 между Крън и Казанлък. Сигналът за пътнотранспортното произшествие е подаден в 10:22 часа днес. 
  • На 14 г. е синът на убитата в Пловдив 45-годишна жена. Смъртта ѝ настъпила вследствие на нараняване с нож. По неофициална информация момчето е било задържано тази сутрин и отведено с белезници.
  • „Ружа Игнатова е жива. Чисто по оперативни данни или от приятелски чужди служби нямаме налична информация нито за промяна на визията, нито за това
  • Къде са потънали 3-те милиона евро източени от пловдивските лекари – дали ще бъдат възстановени?
  • Ето колко злато са добили “Дънди прешъс метал” от мината край Крумовград
  • Преподавателка каза в “Стани богат” какво е най-важно да се върне в училищата

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.