Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грабежи, разстрел, изнасилване: Страшните престъпления на руските военни в Украйна, за които новините още мълчат
  • Новини

Грабежи, разстрел, изнасилване: Страшните престъпления на руските военни в Украйна, за които новините още мълчат

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
rursksiivoveonon.jpg

Правозащитната организация Human Rights Watch e документирала няколко случая, при които руски военни сили са извършили нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна.

Сред тях са случай на многократно изнасилване; два случая на съкратена екзекуция, единият от които – на шестима мъже, а другият – на един човек, както и случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март.

Войници са били замесени и в грабеж на цивилни имоти, от които е отнета храна, дрехи и дърва за огрев.

Извършилите тези злоупотреби са отговорни за военни престъпления, посочват от организацията.

Случаите, които документирахме, представляват неописуема, умишлена жестокост и насилие срещу украински цивилни, заяви Хю Уилямсън, директор на Human Rights Watch за Европа и Централна Азия. Изнасилванията, убийствата и други насилствени действия срещу хора, задържани от руските сили, трябва да бъдат разследвани като военни престъпления, категоричен бе той.

Организацията е интервюирала лично или по телефона десет души, включително свидетели, жертви и местни жители на окупираните от Русия територии. Някои от хората са поискали да бъдат споменавани само със собствените си имена или с псевдоним за своя безопасност.

На 4 март в Буча, на около 30 километра северозападно от Киев, са руските сили са събрали петима мъже и са екзекутирали един от тях. Свидетел разказа на организацията, че войниците принудили петимата мъже да коленичат встрани от пътя, издърпали тениските им през главите и застреляли един от мъжете в тила. „Той падна, а жените (присъстващи на екзекуцията) крещяха“, разказа свидетелят.

Руските сили в село Стари Биков, Черниговска област, заловиха най-малко шестима мъже на 27 февруари и по-късно ги екзекутираха, твърди майката на един от убитите, която е присъствала, когато синът й и друг мъж са били задържани и е видяла мъртвите тела на шестимата.

60-годишен мъж разказа пред Human Rights Watch, че на 4 март руски войник заплашил да екзекутира него и сина му в Забуча, село северозападно от Киев, след като претърсил дома им и намерил ловна пушка и бензин в задния двор. Друг войник се намеси, за да му попречи да ни убие, обясни мъжът.

На 6 март руски войници в село Ворзел, на около 50 километра северозападно от Киев, са хвърлили димна граната в мазе, след което са застреляли жена и 14-годишно дете, щом те излезли от мазето, където са се укривали. Мъж, който е бил в същото мазе, когато жената е починала от раните си два дни по-късно, предостави информацията на Human Rights Watch. Детето е починало на място.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникално от София! Жена катастрофира, излезе и потъна в бетон
Next: Картината Тайната вечеря символизира зодиите-Ето коя зодия е Юда, предателят

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.