Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грабежи, разстрел, изнасилване: Страшните престъпления на руските военни в Украйна, за които новините още мълчат
  • Новини

Грабежи, разстрел, изнасилване: Страшните престъпления на руските военни в Украйна, за които новините още мълчат

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
rursksiivoveonon.jpg

Правозащитната организация Human Rights Watch e документирала няколко случая, при които руски военни сили са извършили нарушения на законите на войната срещу цивилни в окупирани райони на Чернигов, Харков и Киев на Украйна.

Сред тях са случай на многократно изнасилване; два случая на съкратена екзекуция, единият от които – на шестима мъже, а другият – на един човек, както и случаи на незаконно насилие и заплахи срещу цивилни, извършени между 27 февруари и 14 март.

Войници са били замесени и в грабеж на цивилни имоти, от които е отнета храна, дрехи и дърва за огрев.

Извършилите тези злоупотреби са отговорни за военни престъпления, посочват от организацията.

Случаите, които документирахме, представляват неописуема, умишлена жестокост и насилие срещу украински цивилни, заяви Хю Уилямсън, директор на Human Rights Watch за Европа и Централна Азия. Изнасилванията, убийствата и други насилствени действия срещу хора, задържани от руските сили, трябва да бъдат разследвани като военни престъпления, категоричен бе той.

Организацията е интервюирала лично или по телефона десет души, включително свидетели, жертви и местни жители на окупираните от Русия територии. Някои от хората са поискали да бъдат споменавани само със собствените си имена или с псевдоним за своя безопасност.

На 4 март в Буча, на около 30 километра северозападно от Киев, са руските сили са събрали петима мъже и са екзекутирали един от тях. Свидетел разказа на организацията, че войниците принудили петимата мъже да коленичат встрани от пътя, издърпали тениските им през главите и застреляли един от мъжете в тила. „Той падна, а жените (присъстващи на екзекуцията) крещяха“, разказа свидетелят.

Руските сили в село Стари Биков, Черниговска област, заловиха най-малко шестима мъже на 27 февруари и по-късно ги екзекутираха, твърди майката на един от убитите, която е присъствала, когато синът й и друг мъж са били задържани и е видяла мъртвите тела на шестимата.

60-годишен мъж разказа пред Human Rights Watch, че на 4 март руски войник заплашил да екзекутира него и сина му в Забуча, село северозападно от Киев, след като претърсил дома им и намерил ловна пушка и бензин в задния двор. Друг войник се намеси, за да му попречи да ни убие, обясни мъжът.

На 6 март руски войници в село Ворзел, на около 50 километра северозападно от Киев, са хвърлили димна граната в мазе, след което са застреляли жена и 14-годишно дете, щом те излезли от мазето, където са се укривали. Мъж, който е бил в същото мазе, когато жената е починала от раните си два дни по-късно, предостави информацията на Human Rights Watch. Детето е починало на място.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уникално от София! Жена катастрофира, излезе и потъна в бетон
Next: Картината Тайната вечеря символизира зодиите-Ето коя зодия е Юда, предателят

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.