Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грандиозен скандал с известна водеща от БНТ и ген. Мутафчийски
  • Новини

Грандиозен скандал с известна водеща от БНТ и ген. Мутафчийски

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
bdfgdhfgjjrtjrtj.png

Фалшив видеоклип, с откраднатия образ и глас на водещата на „По света и у нас“ Аделина Радева се разпространява в социалните мрежи.

„Неведнъж сме ви показвали лица на обществената телевизия, които се използват за фалшиви реклами. За първи път, обаче, за измамата е използван изкуствен интелект, който е създал фалшив образ, като са използвани автентични снимки, видео и глас“, пишат от националната телевизия.

Фалшивата новина, която „образът“ на Аделина Радева поднася, е за нападение над кардиолог от директор на известна българска фармацевтична компания по време на живо предаване. Причината – направено сензационно изявление, което нарушава предварително уговорен сценарий.
Брутално

„Давам си сметка, че това е брутално, защото вече може да излъже мои близки хора до такава степен достверността приближава и до такава степен се мачка доверието във всичко, което правим“, казва самата Аделина Радева.

За водещата на „По света и у нас“ това не е първият случай на злоупотреба. За първи път обаче потребителите се манипулират чрез фалшиво видео, създадено обаче на основата на автентични снимки, картина и звук. Вероятно гласът е компилация от различни новини, които са четени от Аделина. Само грешните ударения и накъсаните фрази издават фалшификата, но те изискват задълбочена проверка, която не всеки би направил.

„Това е като да пуснеш един вирус, да нямаш лечение за него и да очакваш обществото в един момент да се саморегулира и лекува. На практика никой няма лекарство срещу тази грандиозна и грозна измама“, коментира Аделина Радева.

Скоростта, с която се развива изкуственият интелект, е невиждана до момента, посочи Александър Иванов – преподавател в СофтУни.

„Тепърва започва злоупотребата с изуствения интелект и със способностите му. Той има неворятната способност напълно да заблуди човешките сетива.“
Видео

Според експерта в областта на информационните технологии Александър Иванов създаването на подобно видео не изисква кой знае какви технически умения и на практика изкуственият интелект може да моделира всичко, което пожелаем.

„Щом имаме наша информация в интернет, тя не ни принадлежи. Ако има снимки наши в интернет автоматично нашата идентичност и визуалните ни характеристики са достъпни за абсолютно всички.“

Развитието на технолигията не може да бъде спряно, категоричен е еспертът. Нейните мащаби и способности тепърва ще предизвикат обществена дискусия около това какви трябва да бъдат правните, морални и психологически рамки, в които духът изпуснат от бутилката да бъде усмирен.

„Все още няма ясна правна рамка за тази технология. Тя е много нова. Нормално е правото да изостава, защото то има нужда от време да озрее и общество, което да има ясна представа как иска да регулира даден въпрос“, каза Александър Иванов.

„След като години сме се старали да изградим доверие, ние, журналистите, институциите с хората и обществото и те да ни вярват. Сега се опитваме да ги научим да не вярват. Това ми се вижда страшно за морала и за бъдещето за обществото. Вече спокойно може да кажем, че на нищо не може да се доверим, което виждаме в дигиталното пространство и вярваме на реалния свят и разговора между хора в реална среда“, каза Аделина Радева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смразяващо! Дрогираният тираджия убил красивата Стела от Бургас, докато тя
Next: Почина уважаван български учен

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.