Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Григор Вачков и други известни актьори загиват на снимачната площадка, отдадени на професията
  • Новини

Григор Вачков и други известни актьори загиват на снимачната площадка, отдадени на професията

Иван Димитров Пешев май 7, 2023
grrasriasirasorkasr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Григор Вачков и Апостол Карамитев умират, докато снимат филмите си. Много е неприятно, когато някой голям човек си отиде от този свят. Но още по-лошо става ако това се случи снимки за игрален филм. Ако е главният герой, то в повечето случаи загива и самия филм. В българската история са известни цели четири подобни случая. На три от тях почива актьорът, а в един от случаите самият режисьор.

Първият неприятен случай датира от далечната 1939 г, когато се снима българският филм, наречен “Те победиха”. Тогава сценаристи и режисьори на филма са Борис Бозанов и Йосип Новак. Филмът разказва за Първата световна война, съчетал в себе си цялата драма от събитията. В него се завърта любовен триъгълник, а краят му е с щастлив край. Но още по време на снимките в край на май внезапно си отива от този свят един от главните действащи лица – Богомил Андреев, който играе ролята на учител.

Успяват да му намерят заместник – това е Аспарух Темелков и така филмът е благополучно завършен. Излъчва се една година по-късно в кината на София. Актьорът, който умира е Богомил Андреев. Той е от Кюстендил, но учи във военното училище в София, а по късно завършва и софийския свободен театър, като придобива актьорска професия.

Продължава да учи във Виена при Николай Масалитинов, а след това се връща в България, като продължава да играе в театрите. Неговият заместник Аспарух Темелков е родом от варненската Бяла.

В киното участва за първи път с филма “Гранада”. По-късно взима участие в соц киното, като дори играе Георги Димитров. Доста хора знаят, че големия актьор Апостол Карамитев умира в известният му филм, който се оказва последен, а именно “Сватбите на Йоан Асен”. Целият екип е покрусен и опечален, никой от тях даже не си помислят за съдбата за филма. Защото Апостол като човек ги очарова с магия и талант, която не се среща при всеки.

Неговата загуба е голяма. Когато се съвземат, екипът се чуди как да продължи филма. Обсъжда се вариант да се прекрати и да остане недовършен, като документален филм за последните мигове на Карамитев на сцена. Все пак те решават филмът да бъде завършен, като заместник на Апостол режисьорът Вили Цанков поставя Коста Цонев. Той има не леката задача да смени починалия актьор. в ролята на княз Александър – брат на Йоан Асен.

Цонев приема и филмът е завършен. Като в началото самият Цонев обяснява в монолог, че изпълнява ролята на неговия непрежалим колега Апостол Карамитев. Задачата му е доста трудна и затова първата сцена е провалена.

Коста си припомня за Апостол и не продумва нито дума. Всички започват да плачат. След един ден снимките са подновени и продукцията тръгва отново. Филмът е готов, като се излъчва за пръв път през 1975 година. Григор Вачков, бащата на Мартина Вачкова също има лошият късмет да издъхне на сцената.

Филмът е известният “Мера според мера”. Дюлгеров се чуди как и с кого да замести актьорът, понеже успява да снима само два епизода с Вачков, преди да почине. Накрая просто съкращава епизодите и променя целия сценарий, като използва мъж, който прилича на Григор, но когото снима само в далечината.

Той остава без реплики. След като Григор Вачков и Апостол Карамитев умират на снимачното поле, по време на снимките на филма “Трите смъртни гряха” внезапно си отива и режисьорът Любомир Шарланджиев, по прякор Шарлето.

Това е филм, в който взимат участие актрисата Невена Коканова и Григор Вачков. Коканова успява сама да завърши филма, въпреки, че не разбира нищо от режисура. Шарланджиев работи и по нова версия на “Тютюн”, но поради безпаричие проектът не се осъществява. “На всеки километър” също е филм на Шарлето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не си българин, ако не знаеш най-старото име на България! Ето как са наричали Родината ни
Next: Тази жена стои пред Кауфланд в инвалидната си количка, има нужда от помощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.