Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед
  • Без категория

Григор: Разби ми сърцето, но беше любов от пръв поглед

Иван Димитров Пешев декември 3, 2024
Screenshot_16

Григор Димитров е имал множество трудни моменти на корта през годините и признава, че на няколко пъти дори е бил пред отказване, но в крайна сметка световният номер 10 винаги е пазел в себе си спомените за онова малко момче от Хасково, което някога се е влюбило в тениса и тази любов винаги е била част от него, както самият той разказва в последното видео на ATP Tour, пише tennis.bg.

В него Григор е предизвикан да пише напише свое писмо, в което се обръща към тениса, а ето какво споделя Григор на своя „стар познайник“, с когото се спохожда толкова добре към момента: „Скъпи тенис! Аз и ти имаме дълга любовна история! Запознах се с теб, когато бях само на 3 години. Тогава бях с много малка ракета, която получих от моята майка. Моята първа връзка с теб дойде в момента, в която удрях топката по една от разбитите стени в моя град.

Нашето пътуване пое в една много различна посока, когато стъпих за пръв път на корта с баща ми, който всъщност ме научи как да играя тенис и ще съм му вечно благодарен затова. Годините ни заедно са изпълнени с любов, разочаровния, вълнения, възмущения… Винаги ще съм ти благодарен за емоциите, които ми донесе досега.

Беше любов от пръв поглед, но го разбрах по-късно. Не бях като: „О, Боже, току-що се влюбих“. Просто тази любов витаеше някъде там и не погледнах повече назад, защото никога не е било нужно да си задавам въпроса „Харесва ли ми всичко това или не?“. Помня, когато бях на 11 години и спечелих първия си голям международен турнир във Франция. Прибрах се вкъщи и гледах трофея, а когато родителите ми се прибраха, им казах:

„Ще се занимавам с това“. Мисля, че това беше повратната точка в живота ми. Тенис, ти понякога ми разбиваш сърцето. Не съм сигурен дали трябва да съм ти благодарен за това, но ти благодаря! Моментите на разочарования са тези, през които трябва да преминавам и да се уча от тях, защото тенисът използва езика на живота. Най-запомнящия се момент с теб, тенис…

Не знам откъде да започна… От спечелване на Европейското първенство, когато бях на 14, през 2-те титли на „мейджър“ турнирите при юношите, към невероятни мачове срещу някои от най-великите в историята на играта и спечелването на важни и специални за мен надпревари. Всеки един момент ми дава поводи за радост и затова съм ти длъжник. Продължавай в същия дух, тенис“! „С много любов, Григор!“ – завършва обръщението на българина към спорта, който до голяма степен го е изградил такъв, какъвто го познаваме днес.

Continue Reading

Previous: Откриха най-голямото находище на златна руда, намирано някога – стойността на открития благороден метал е 83 млрд. долара
Next: Как да омесим содената питка, така че хем да е постна, хем да бухне двойно в тавичката

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.