Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гробът на Баш Майстора пуст на 20-годишнината от смъртта му
  • Новини

Гробът на Баш Майстора пуст на 20-годишнината от смъртта му

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
maistoorrraa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

20 години без незабравимия актьор Кирил Господинов се навършиха на 18 април.

Кръглата годишнина не бе почетена с грандиозни събития в памет на Баш Майстора, а гробът му в град Тервел остана все така пуст дори на помена му.

Единствено цветя – букет жълти нарциси, набрани от градината, поднесоха от Клуба на патриота към ВМРО в Тервел.

Дъщерята на кинолегендата Веселина го почете със спомени във фейсбук, но не могла да се отбие на гроба му, тъй като град Тервел е на 440 километра от София, където тя живее с двете си деца.

Иначе, макар и далеч от София, вечният дом на актьора изглежда спретнат и поддържан.

Паметникът му не е обрасъл в бурени, алеите наоколо са проходими, а мраморната плоча не се е съсипала с времето.

За разлика от гробовете на някои артисти, почиващи в Алеята на творците на Централните софийски гробища, чиито вечни покои са занемарени, този на Кирил Господинов не тъне в забвение.

Баш Майстора си отиде през 2003 г., а на същата дата през 2021 г. от този свят отлетя и бившата му съпруга и майка на дъщеря му – театралният критик и културолог проф. Мирослава Кортенска.

Тя бе в кома почти месец и въпреки усилията на лекарите не можа да пребори коварния коронавирус.

Кирил и Мирослава преживяват бурна и изключително драматична любовна история.

Когато се срещат, актьорът е с 20 години по-възрастен от нея и отива чак в Русия, където тя учи висше, за да й предложи брак.

Женят се в посолството в Москва, но се развеждат след само 2 години.

„Баща ми обаче никога не ме остави, грижеше се много за мен, макар да ми липсваше присъствието му“, откровена е единствената му дъщеря Веселина, която израства далеч от татко си.

Тя е завършила немска филология и НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов, но така и не успява да направи актьорска кариера.

От две години насам щерката на Баш Майстора е самотна майка, пише „Ретро“.

Мъжът й Даниел я напусна точно когато тя се бореше да спаси проф. Кортенска и тичаше по болници.

Двамата имат две деца – момче Кирил и момиче Вивиан, а когато навремето се жениха, той склони да приеме нейната фамилия, за да може внуците на актьора да продължат името му.

Неотдавна Веселина сподели, че мъжът й не отишъл дори на погребението на майка й.

После започнали скандалите помежду им, тя разбрала и за негови изневери.

Покрай стреса два пъти я приемали в болница със сърдечни кризи, но Веселина се разписвала и напускала доброволно спешния център, за да може да се прибере при децата си, които няма на кого да остави.

Тя пробвала няколко месеца да живее и работи в Холандия, за да си стъпи финансово на краката, но и там ударила на камък.

Нито в чужбина, нито в България успяла да вземе социални помощи и трудно се справяла с разходите за двете си деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спомени от соца: Как някога можеше да закусваш за 15 стотинки и да вечеряш с 30 стотинки
Next: Изхвърляш кучето си – лежиш в затвора! Нови правила за домашните любимци и собствениците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.