Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмна сега: 15-годишно момче разстреля с пистолет случайна жена в мола
  • Новини

Гръмна сега: 15-годишно момче разстреля с пистолет случайна жена в мола

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
piooostlstas.jpg

Не минава седмица без жертви: в Швеция поне по един човек на седмица умира от огнестрелно оръжие. Често извършителите са малолетни. Смъртоносните престрелки по улиците се превърнаха и в предизборна тема в Швеция.

Извънредна емисия новини по шведската телевизия на 25 август: майка и детето ѝ са застреляни на детска площадка в Ескилстюна, след като в жилищен квартал са произведени 15 изстрела.

Престъплението е в резултат на сблъсък между две враждуващи банди – жертвите просто са се оказали на грешното място в грешното време.

“Тук имаше деца”, казва полицаят Оскар Нисфолк и показва детската площадка. “Тук, зад мен, има следи от кръв на петгодишно дете, което се е опитало да се скрие под една от люлките.“ Полицаят е видимо шокиран.

Не изпускай тези оферти:

Още едно престъпление шокира Швеция това лято: в Малмьо 15-годишно момче застреля мъж в търговски център и рани туристка, която случайно се е намирала наблизо, предава DW.

Поне по едно убийство всяка седмица

Млади извършители, млади жертви. Всяка седмица от началото на тази година в Швеция с оръжие е убит поне един човек. Нерядко извършителите са непълнолетни, казва Матс Льофвинг, началник на полицията в Стокхолм. “Кариерите” на престъпниците в средите на бандите започват още в детска възраст: “Виждаме подобно развитие при осем, девет и десетгодишни. Получават мобилен телефон, ако охраняват и крият наркотици”, обяснява Льофвинг.

През 2022 г. вече са били убити толкова хора с огнестрелно оръжие, колкото през цялата минала година. Дълго време бандите бяха проблем в някои жилищни райони на големите градове като Стокхолм, Малмьо и Гьотеборг. Но сега в цялата страна се стреля.

Престрелките – една шведска „епидемия“

Преди няколко дни министър-председателката Магдалена Андершон сравни престрелките с епидемия: “Ужасно е. Престрелките са шведска епидемия, вече дори не може да познаете Швеция.“

Но това не е нов феномен. От години броят на престрелките нараства. По време на предизборната кампания партиите се надцакват с възможни решения: по-тежки наказания, повече полиция и повече интеграция – в различни нюанси хората чуват тези обещания от социалдемократи, консерватори и десни популисти.

Както и прозрението, че страната има проблем с интеграцията и разделението между богатата Швеция на мнозинството, от една страна, и районите с висока безработица, ниско ниво на образование и признаци на паралелно общество, от друга.

Министър-председателката Магдалена Андершон сравни престрелките с епидемия

“Ако политиците и властите предлагаха на децата и младежите тук същите условия, както в останалата част на Швеция, ситуацията щеше да е коренно различна.

Това тук се е превърнало в отделна държава“, казва една от жителките на проблемните квартали. А друга отдавна е разбрала, че не се спазва обещанието всеки да бъде еднакво ценен: “Не го виждам по този начин. Аз съм чернокожа, мюсюлманка и жена – три все лоши неща.”

Темата е ключова за изборите

Броят на полицаите в Швеция беше сериозно увеличен, а наказанията за непълнолетните станаха по-сурови. Въпреки това началникът на шведската полиция Андерш Торнберг не е оптимист. Той не се наема да прогнозира кога може тази тенденция да се промени: “Докато новите престъпници, които бандите набират, на брой са повече от новите полицаи, ситуацията ще продължава така, а може би ще се влошава. Трябва да започнем да прилагаме нови мерки сега.”

Много шведи очакват същото от политиците. На парламентарните избори в неделя криминалните банди и проблемите, които те предизвикват, ще са определящи за решението на много от гласоподавателите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сега му времето да си наберете: Листа от смокиня свалят кръвната захар, лекуват язва и куп други неща
Next: Трагедията е неописуема! Младеж почина след коктейл Пина колада. Вътре сложили

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.