Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръмотевични бури и градушки удрят днес тези райони на България
  • Новини

Гръмотевични бури и градушки удрят днес тези райони на България

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
grqwdgsdgsdg.png

През нощта срещу неделя ще бъде предимно ясно, но от запад облачността ще започне да се увеличава. Ще духа слаб, в източните райони до умерен югоизточен вятър. Това съобщиха от националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Атмосферното налягане ще се понижава и ще е по-ниско от средното за месеца.

В неделя над западната половина на страната, под влияние на приближаващ студен фронт, атмосферата ще е по-нестабилна. Над Западна България ще се развива купеста, главно след обяд и купесто-дъждовна облачност и на места там ще превали краткотраен дъжд с гръмотевици. На отделни места в крайните северозападни райони има условия за локални интензивни явления, възможни са градушки.

Над източната половина от страната ще е предимно слънчево, сутринта на отделни места в крайните източни райони – с ниска облачност или мъгла. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-югоизток, по-късно след обяд в северозападните райони временно ще се ориентира от северозапад.

Минималните температури ще са между 15° и 20°, в София – 17°; максималните, в повечето места, ще са между 30° и 35°, в София – около 29°, но по-късно след обяд от запад ще започнат да се понижават.

По Черноморието ще бъде предимно слънчево. В сутрешните часове на отделни места ще е с ниска облачност или мъгла. Ще духа до умерен вятър от източната четвърт. Максималните температури ще са 23°-26°. Температурата на морската вода е 24°-25°. Вълнението на морето ще бъде два бала.

В планините в Западна България облачността ще е значителна, предимно купеста, след обяд и купесто-дъждовна, и тогава на места ще има краткотрайни валежи, придружени с гръмотевици. В планините на изток ще бъде предимно слънчево и по-топло. Ще духа умерен, временно силен вятър от юг-югоизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 26°, на 2000 метра – около 19°.

В началото на новата седмица в западната половина от страната вятърът ще е от изток-североизток, слаб до умерен, в източната – от североизток, умерен до силен. Ще преобладава слънчево време с временни увеличения на облачността, по-значителни над Западна и Южна България, но само на отделни места са възможни краткотрайни валежи. Дневните температури и в източните райони ще се понижат и преобладаващите максимални ще бъдат между 23° и 28°.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъката на един баща: Преди два дни прегръщах дъщеря си, сега прегръщам нейния некролог
Next: Само гениите могат да разберат какво не е наред с тази снимка за 6 секунди

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.