Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Давай на душата си каквото иска, защото ще дойде време, когато тя нищо няма да иска, споделя 105-годишната баба Калина
  • Новини

Давай на душата си каквото иска, защото ще дойде време, когато тя нищо няма да иска, споделя 105-годишната баба Калина

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
babakalliinnsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Баба Калина е уникално явление в живота на община Свищов, защото е на земята вече 105 години, пише в. „Борба”. Столетницата е родена през 1910 г. в с. Вардим, но от 1956 г., след като вече е създала семейство, се преселва в Свищов.

Животът й не е бил лесен.

Не помни майчината ласка, защото още на година остава сираче,

такава била съдбата и на съпруга й Йордан. Трудолюбието на баба Калина било пословично.

През целия си живот се занимавала със земеделие, обработвали над 100 дка земя. Жънела, копаела, косяла повече от мъжете. Преживяла много – войни, бедност, радост и неволи.

 

„Животът ми е минал в труд, труд и само труд. Три къщи сме строили за децата си.

Много съм видяла и прекарала – и лошо, и хубаво”, връща се бавно в спомените си старицата. В сговор и разбирателство със своя съпруг отгледали своите четири рожби.

Тя не пропуска да спомене, че през целия си живот нито веднъж съпругът й Йордан, вече покойник, не е вдигал ръка срещу нея или да са си изрекли тежки думи.

Въпреки 105-те си години баба Калина

никога досега не е лежала в болница, не е носила очила, не е пила лекарства, никога не е имала високо кръвно налягане, дори не знае какво е това холестерол!

Тя обаче има едно правило, което стриктно спазва – никога не преяжда, но не спазва и никакви диети. „Давай на душата си това, което иска, защото ще дойде време, когато нищо да не ще”, съветва старицата. Тя е дребна и слаба, с помътнели вече очи.

Разбира всичко, което я питаш, отговаря бавно на всички въпроси.

Не може обаче да обясни на какво се дължи дълголетието й.

Живяла е живота си такъв, какъвто съдбата й е отредила. И на тези години е образец за всички – спретната, чиста, с благо лице. Отзивчива, чистосърдечна и много спокойна, баба Калина не се е карала с никого. За всекиго е намирала добра и топла дума.

Радва се на 8 внука, 15 правнука и 2 праправнука

Не се оплаква от живота, защото отдавна порасналите й деца често са край нея. Но тъй като и техните години вече не са малко и имат своите болежки, благодарение на помощта на кмета Станислав Благов баба Калина има личен асистент и е много доволна.

Въпреки достолепната възраст старицата все още сама се храни и обслужва личния си тоалет, но й липсва разходката из двора, защото краката вече не я държат и предпочита повече да е в леглото.

Баба Калина изпраща гостите си с думите: „Каквото е станало, станало е! Човек трябва да мисли напред. Моя живот няма кой да го стигне. Обичайте се, уважавайте се, защото втори живот няма”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия в Провадийско, момиче загина навръх рождения си ден
Next: Много точна карта на българите по света! Вижте къде има най-много Българи на земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.