Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Давам ви рецептата на баба, с която се справяше с комари и мухи: Повече няма да влязат в дома
  • Новини

Давам ви рецептата на баба, с която се справяше с комари и мухи: Повече няма да влязат в дома

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
muhiasrkqkrkkrss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Често именно най-малките същества са тези, които водят до големи проблеми. В този случай, става въпрос за насекомите. Своето бърмочене и кацане, те могат да нарушат нашия покой за продължително време. Прибавете към това досадните звуци, а също и болезнено ухапване, което може да предизвика оток и други алергични реакции, особено ако имате по-чувствителна кожа.

Не трябва да забравяме и разнообразието от заболявания, които могат да бъдат пренесени от напълно безобидни комари.

В продължение на векове, хората са се борили с насекомите. Всяка година се опитваме да открием универсално лекарство, което да ни помогне да се освободим от тази неприятност.

Лично аз предпочитам естествените методи. Те са тези, които наистина помагат да се избавим от досадните комари и мухи, без да навредят на околната среда. В дома на баба ми на село, винаги имаше здравец на всички прозорци. Освен че изглеждаше красиво, той имаше и приятен аромат.

Много ми хареса, но изглежда насекомите не бяха толкова възхитени от него. Те обикаляха около къщата на баба. И такова народно лекарство украсяваше всеки дом. Наскоро открих етерично масло от здравец в една аптека и реших да го пробвам.

Познатият аромат веднага ми призова спомени от детството и помогна за ефективното отблъскване на нежелани гости. Също така, се казва, че мента има същите свойства. Събирам мента и я суша през цялото лято. Но също така можете да закупите и концентрирано етерично масло от нея, продава се свободно. След това, просто добавете вода.

Аз предпочитам да приготвям разтвори и да ги поставям във флакон с пръскалка. Моят флакон побира около две чаши вода.

Към тази норма добавям 15 капки здравец и 5 капки мента (които подсилват приятния аромат).

Просто пръскам този продукт в целия дом, като обръщам специално внимание на областта около прозореца, откъдето насекомите влизат в апартамента ми. Текстилът е много абсорбиращ и задържа аромата за дълго време. Обработените по този начин завеси ще се превърнат в надеждна бариера срещу насекомите.

Между другото, по време на горещите летни дни, този метод помага и за насищане на въздуха с необходимата влага. И, разбира се, ще направи дома ми още по-приятно миришещ с ароматите от детството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как роден гурбетчия в Англия спечели над 10 милиона паунда
Next: Ето какви са цените на храната и мястото на плажа по родното Черноморие

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.